Какво представлява шистозомиазата и как става заразяването с нея?

03.12.2019
Шистозомиазата е паразитно заболяване, което е широко разпространено по цял свят. Най-често се проявява в тропическите райони, където има ограничен достъп до чиста питейна вода. Ето и малко факти за тази болест

Шистозомиазата е паразитно заболяване причинено от паразитни червеи шистозоми. Заболяването е известно и като билхарциоза. От биологична гледна точка паразитът причинител е вид  плосък червей.

Данните за разпространението на болестта в световен план показват, че тя е все по-често срещана. Шистозомиазата се наблюдава основно в Африка, Бразилия и Азия. Седемдесет и осем държави са потвърдили наличието и разпространението на заболяването на територията си. Над 200 милиона души са били инфектирани, а други 800 милиона са изложени на риск от разболяване.

Последното проучване на смъртните случаи причинено от тази болест беше проведено през 2000 година. Тогава Световната здравна организация оповестява, че всяка година умират около 200000 души в следствие на шистозомиаза. Счита се, че броят на смъртните случаи би трябвало да е намалял поради все по-широката употреба на антипаразитни средства.

Прочетете и: 5 домашни средства срещу домашните паразити

Шистозомиазата: паразитно заболяване

Паразитът причинител на това заболяване е единственият представител на биологичното си семейство, който прониква през човешката кожа. И именно по този начин става и инфектирането на хората. Тъй като шистозомиазата е паразитно заболяване, тя изисква гостоприемник.  Гостоприемниците на тези “мили гости” са хората и сладководните охлюви

По време на процеса на заразяване, сладководният охлюв действа като посредник, междинен гостоприемник. В това малко животинче червеите шистозоми извършват част от цикъла си на развитие и след това се прехвърлят в човешкото тяло.

Препоръчваме ви да прочетете и: Домашни средства срещу чревни паразити

Ако трябва да обобщим цикъла на развитие на паразита, трябва да се спрем на следните етапи, които го описват много ясно:

  • Яйцата на паразитите попаднали чрез изпражненията или урината на вече заразени хора, отиват във водните източници.
  • Във водата от яйцата се отделя паразитът в етап наречен ‘мирацидиум’.
  • Мирацидиумът прониква в кожата на сладководния охлюв.
  • В охлюва паразитът расте и достига етапа ‘церкария’.
  • Церкарията напуска тялото на охлюва и плува в източниците на сладка вода докато не срещне човек гостоприемник.
  • Тогава паразитът влиза в човешкото тяло през кожата.
  • В човешкия организъм шистозомите достигат кръвоносните съдове и след това се придвижват до черния дроб. В черния дроб те съзряват и се превръщат в зрели, възрастни паразити.
  • Възрастните паразити живеят в кръвта в човешкото тяло и се възпроизвеждат като снасят яйца. Цикълът им на развитие започва отново след като яйцата им попаднат във водата, отделени чрез изпражненията или урината. Тези паразити могат да се заселят и в други органи, причинявайки различни симптоми.

Симптоми на шистозомиазатаСимптоми на шистозомиазата

Първият признак на шистозомиазата е раничката, която се образува на мястото, от където е влязъл паразитът в човешкото тяло. Обикновено на това място кожата потъмнява и се образува обрив. В някои случаи обривът се наблюдава до една седмица след проникването на паразита в организма.

Това състояние е познато като синдром на Катаяма. То е резултат от реакцията на човешкото тяло към яйцата на възрастните паразити, които се размножават чрез тях в организма на хората.

Могат да се наблюдават следните симптоми:

  • Висока температура
  • Общо неразположение
  • Миалгия, болка в мускулите
  • Умора
  • Диария
  • Хематурия, кръв в урината.

Инфекцията може да стане хронична, превръщайки се в постоянна форма на паразитоза. Най-често срещаните хронични форми на заболяването са:

  • На стомашно-чревния тракт: Яйцата се прикрепят към стените на тънките черва. Човекът гостоприемник се оплаква от сменящи се етапи на диария и запек, както и от кръв в изпражненията. В по-сериозните случаи може да се наблюдава запушване на червата.
  • На черния дроб: Яйцата остават в черния дроб, причинявайки възпалението и уголемяването му. Те могат да причинят запушване на кръвоносните съдове на черния дроб, причинявайки портална хипертония.
  • На пикочно-половата система: Яйцата попадат в уринарния тракт и в резултат на това в урината се появява кръв. Ако това състояние се развие е възможна появата на нефрозен синдром, при който бъбреците изхвърлят протеините. Най-тежката последица е появата на бъбречна недостатъчност. При нея бъбреците не могат да изпълняват функциите си.

Методи на лечение

След като това специфично паразитно заболяване бъде потвърдено от лекар, шистозомиозата се лекува с противопаразитни лекарства. Микроскопското изследване на изпражненията или урината води до поставянето или отхвърлянето на диагнозата.

С помощта на микроскоп, яйцата на шистозомите лесно могат да бъдат открити, тъй като те са с характерна форма. Но в някои случаи яйцата не могат да бъдат видяни, тъй като за това са необходими поне два месеца след навлизането на паразита в човешкото тяло.

Противопаразитен препаратОбикновено се назначава противопаразитния препарат паразиквантел, тъй като редица научни изследвания потвърждават ефикасността му. Освен това СЗО  го разпространява безплатно.

Използват се и алтернативни медикаменти като ивермектин. Но до момента няма направени проучвания доказващи по-голямата му ефективност.

Превенция

Този тип паразитни инфекции най-често се появяват след досег със сладководни източници или пиенето на заразена вода.

Това важи най-вече за случаите, в които хората са плували или са прекарали във водата повече от тридесет минути. Добре е да запомните това и да вземете необходимите предпазни мерки.

В районите, където заболяването е ендемично, като Африка и някои части на Бразилия, трябва да бъдат вземани проби от водните басейни, в които хората плуват, къпят се, ловят риба или перат дрехите си. Освен това е необходимо да се изследва и водата, с която се напояват земеделските култури.

  • Gray DJ, Allen G, Yue-Sheng, McManus DP. Esquistosomiasis: diagnóstico y manejo clinic. BMJ 2011;342:2651-2651
  • King CH, Dangerfield-Cha M. The unacknowledged impact of chronic schistosomiasis. Chronic Illness 2008;4:65-79
  • Doenhoff MJ, Cioli D, Utzinger J. Praziquantel: mechanisms of action, resistance and new derivatives for schistosomiasis. Curr Opin Infect Dis 2008;21:659-67.