Какво представлява болестта на Адисон?

Болестта на Адисон може да се прояви на всяка възраст. Най-често се среща сред четиридесет годишните. В следващите редове ще ви разкажем какво представлява тя и как се диагностицира.
Какво представлява болестта на Адисон?

Последна актуализация: 08 ноември, 2021

Болестта на Адисон е свързана с нарушената функция на надбъбречните жлези.

Първо трябва да знаете, че това заболяване не е често срещано. Новите случаи са едва 0.83 на сто хиляди души. Това означава, че разпространението на болестта е едва четири до шест случая на сто хиляди души.

Преди време най-честата причина за болестта е била туберкулозата. Причината за това е, че тази болест засяга дейността на надбъбречните жлези. В наше време, тъй като туберкулозата се контролира много по-добре, най-честата причина е ‘идиопатична’. Затова се счита, че произходът на заболяването е автоимунен, при което организмът атакува собствените си органи.

Симптомите могат да се проявят на всяка една възраст. Най-често се срещат на възраст около 38 години. Пикът й се наблюдава сред 40 годишните. Като много други ендокринни заболявания, тя се среща по-често сред жените, отколкото сред мъжете.

Причини за болестта на Адисон

Вече споменахме, че болестта на Адисон е свързана с нарушената функция на надбъбречните жлези. Затова трябва първо да знаете какво представляват надбъбречните жлези и за какво отговарят в организма.

В човешкото тяло има две надбъбречни жлези, по една над всеки бъбрек в коремната кухина. Всяка една от тях се състои от две части:

  • Надбъбречна медула. Това е вътрешната част на жлезата, която отговаря за образуването на подобните на адреналина хормони.
  • Надбъбречна кора. Това е външният слой на жлезата. Тя отговаря за образуването на кортикостероидни хормони като:
    • Глюкокортикоиди. Кортизолът е най-добре познатият сред тях. Той изпълнява функции свързани с метаболизма, възпаленията и отговора на стрес.
    • Минералкортикоиди. Алдостеронът е най-известният от тях. Той регулира нивата на натрий и калий в организма.
    • Андрогени. Това са мъжките полови хормони.

Болестта на Адисон разрушава кората на надбъбречните жлези. Без тази кора в организма липсват кортизол и алдостерон. Симптомите на болестта са именно липсата на тези хормони.

Следните причини водят до разрушаването на надбъбречната кора:

  • Автоимунни заболявания. В тези случаи организмът атакува надбъбречните жлези с антитела.
  • Автоимунен полиендокринен синдром. При това автоимунно заболяване организмът атакува няколко жлези едновременно.
  • Инфекции. Става въпрос гъбични инфекции и туберкулоза.
  • Тумори на самата жлеза или метастази от други органи също могат да предизвикат това заболяване.

Симптоми на заболяването

В повечето случаи на болестта на Адисон симптомите се проявяват бавно. Затова заболяването се диагностицира толкова трудно. Някои хора дори не забелязват симптомите. А други симптоми наподобяват тези на други заболявания.

Проблемът с късното поставяне на диагнозата е, че това може сериозно да застраши живота на болния. Затова е важно да познавате симптомите и да посетите лекар, ако подозирате, че сте застрашени.

Най-често срещаните симптоми са:

  • Липса на апетит.
  • Хиперпигментация на кожата или потъмняване на някои части от нея.
  • Ниско кръвно налягане.
  • Хипогликемия (ниско ниво на кръвна захар).
  • Астения (умора, липса на сила).
  • Болка в мускулите.
  • Депресия.

Някои от болните изпадат в тежки кризи. Тогава повечето от изброените по-горе симптоми се проявяват внезапно. Лекарите наричат това състояние “остра надбъбречна недостатъчност”. За съжаление то може да доведе до смъртоносен шок, ако не бъде лекувано правилно и навременно. Или казано по друг начин – това е животозастрашаващо състояние.

Нивата на хормоните помагат да се открият редица болести.

Диагностициране и лечение

За диагностициране на болестта на Адисон трябва да бъдат изследвани нивата на хормоните. Най-простичкият тест включва изследването на кортизола и хормона ACTH рано сутрин. Болните от Адисон са с високо нива на хормона ACTH и ниско ниво на кортизола.

За да получат още по-точни резултати медицинските специалисти могат да стимулират естествения кортизол. Те правят това чрез изкуствен ACTH хормон и измерват нивата на хормона преди и след стимулацията. При хората с болестта на Адисон нивата на кортизол в кръвта не се покачват след стимулиране с ACTH хормон.

Ако подозирате, че сте болни от това заболяване е важно да посетите лекар възможно най-скоро. Той може да ви назначи изследване на нивата на кортизол в кръвта. Ако резултатите не са достатъчни, лекарят може да ви назначи стимулация с ACTH за потвърждаване или отхвърляне на диагнозата.

Накрая лекарят може да ви назначи и други кръвни изследвания.

Лечение на болестта на Адисон

 

След като ви бъде поставена диагнозата, лечението основно се състои от изкуствено заместване на липсващите ви хормони.

За да заместят кортизола лекарите обикновено предписват синтетични глюкокортикоиди. Същевременно те заместват алдостерона с подобни стероиди като флудрокортизон. Лекарят може да ви предпише и приема на хормони като дехидроепиандростерон за заместване на андрогените.

 


Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.


  • Candel González FJ, Matesanz David M, Candel Monserrate I. Insuficiencia corticosuprarrenal primaria. Enfermedad de Addison. An Med Interna 2001;18:492-498.
  • Napier C, Pearce SH. Current and emerging therapies for Addison’s disease. Curr Opin Endocrinol Diabetes Obes. 2014;21(3):147-153. PMID: 2475599
  • Quinkler M, Hahner S. What is the best long term management strategy for patients with primary adrenal insufficiency? Clin Endocrinol (Oxf). 2012 Jan;76(1):21-5.

Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.