Хората с депресия са изложени на по-висок риск от 29 други здравословни състояния
Неотдавнашно научно изследване, публикувано в престижното списание JAMA Psichiatry, установи значителна връзка между депресията и почти 30 други заболявания. Според изследователите хората с депресия имат значително по-висок риск да страдат от 29 състояния, които изискват болнична помощ.
Данните са събрани от 240 433 пациенти от Обединеното кралство и Финландия. И докато резултатите показват, че депресията води до други патологии, също така беше възможно да се потвърди и обратното, че поне 12 състояния водят до депресия.
Какви здравословни състояния са свързани с депресията?
Резултатите, публикувани от изследователите, откриват 29 здравословни състояния, свързани с депресия, които изискват хоспитализация. Сред тях обаче има някои, които са по-разпространени от други:
- Диабет
- Остеоартрит
- Хроничен бронхит
- Нарушения на съня
- Бактериални инфекции
- Болка в гърба или лумбаго
- Коронарна исхемична болест
Ако състоянията са групирани според засегнатата система или органи, редът на разпространение е както следва:
- Ендокринни заболявания: 245 от всеки 1000 души с депресия, участващи в проучването, са имали диагнози на ендокринни патологии, като диабет.
- Мускулно-скелетни нарушения: Те се появяват при 91 на всеки 1000 души с депресия. Това включва болки в кръста.
- Болести на кръвоносната система: Те са регистрирани при 86 от всеки 1000 души с депресия.
Сред ситуациите, включващи двупосочна връзка, т.е. участие в порочен кръг, в който депресията увеличава риска от тези състояния, а условията правят същото за депресията, най-силно привличат вниманието са опитите за самоубийствено отравяне и паданията.
Прочетете и: 8 дейности за самопомощ за справяне с депресията
Защо депресията е рисков фактор?
Въпреки че това конкретно проучване свързва депресията със здравословни състояния, които изискват хоспитализация, знаем, че проблемът се простира и до други заболявания, които не е задължително да бъдат разрешени с хоспитализация. Според публикация в Statpearls хората, подложени на депресивни състояния, се сблъскват със съпътстващата поява на други разстройства на настроението, като тревожност.
Освен това, ако става въпрос за пациент с артериална хипертония, ще бъде по-трудно да се постигне контрол на това заболяване. Още по-лошо е, че съществува висок риск от навлизане в света на злоупотребата с вещества и извършване на опити за самоубийство.
Депресията е рисков фактор за други здравословни състояния по различни механизми. Например, изследователите знаят, че депресираните хора са по-склонни да развият Алцхаймер в бъдеще. И предполагат, че това е така, защото стресът от депресивното състояние може да генерира възпалителни вещества, способни да увредят невроните.
Що се отнася до диабета, научните изследвания по темата спекулират с начин на живот, който би благоприятствал метаболитни нарушения. Това означава, че хората, живеещи с депресия, са склонни да водят по-заседнал начин на живот и да имат диета с по-висок дял на наситени мазнини и прости захари.
Този ежедневен начин на живот би довел до промени в гликемията.
Ако се съсредоточим върху сърдечните патологии, научна публикация от 2016 г. обяснява, че стресът е причината. Депресията активира механизми за окисляване на клетките, което би засегнало сърдечния мускул и кръвоносните съдове, които го хранят.
Хронично, отслабването на сърдечно-съдовата система би я направило по-податлива на инфаркти.
Не пропускайте и: 7 адаптогенни растения за борба със стреса
Може ли рискът да бъде намален за хората с депресия?
Ключовият въпрос би бил: какво можем да направим, за да намалим риска? Дали страданието от депресия обрича хората да имат други патологии?
Добрата новина е, че навременното лечение и адекватното контролиране намаляват шансовете за хоспитализация поради друго здравословно заболяване. Систематичен преглед от 2019 г. изяснява, че ранният подход значително подобрява прогнозата, особено ако се следват специализирани указания.
Тази точка е много важна. Лечението на депресия за предотвратяване на други здравословни проблеми не може да се приема леко.
Различни организации и експертни групи са разработили терапевтични указания въз основа на наличните доказателства. Консултацията със здравен специалист, който е наясно с тях и знае за тях, ще подобри шансовете ви да се справите.
Депресията не е просто поредния симптом, който трябва да се подценява. Отговорност на държавните органи е да гарантират, че всички хора имат достъп до услуги за психично здраве.
Хората с депресия и начинът на живот?
Авторите на проучването JAMA Psychiatry заключават, че поведението на хората с депресия е основен виновник за появата на свързани състояния. Пушенето, алкохолизмът и липсата на физическа активност се явяват ситуации, които трябва да бъдат променени.
Така че, ако имате диагноза депресия, приемате лекарства и сте на психологическо лечение и искате да добавите нещо повече от ваша страна, за да намалите риска, започнете с конкретни стъпки:
- Откажете се от вредните навици, свързани с употребата на вещества. Откажете пушенето и консумацията на алкохол. Потърсете специална помощ за целта.
- Започнете физическа активност, поне 30 минути на ден. Ходенето може да е достатъчно, за да започнете.
- Създайте с диетолог адекватна диета, която ви дава достатъчно енергия и е съставена от здравословни продукти.
Разбира се, че не е лесно. Но е възможно. Не правете нищо сами и не се паникьосвайте от болестите, от които може да страдате. По-скоро вземете нещата в свои ръце и намалете риска.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Bains, N., & Abdijadid, S. (2022). Major depressive disorder. In StatPearls [Internet]. StatPearls Publishing. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK559078/
- Dhar, A. K., & Barton, D. A. (2016). Depression and the link with cardiovascular disease. Frontiers in psychiatry, 7, 33. https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fpsyt.2016.00033/full
- Frank P, Batty GD, Pentti J, et al. (2023). Association Between Depression and Physical Conditions Requiring Hospitalization. JAMA Psychiatry. Published online. doi:10.1001/jamapsychiatry.2023.0777
- Gallagher, D., Kiss, A., Lanctot, K., & Herrmann, N. (2018). Depression and risk of Alzheimer dementia: a longitudinal analysis to determine predictors of increased risk among older adults with depression. The American Journal of Geriatric Psychiatry, 26(8), 819-827. https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1064748118303270
- Gautam, S., Jain, A., Gautam, M., Vahia, V. N., & Grover, S. (2017). Clinical practice guidelines for the management of depression. Indian journal of psychiatry, 59(Suppl 1), S34. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5310101/
- Kraus, C., Kadriu, B., Lanzenberger, R., Zarate Jr, C. A., & Kasper, S. (2019). Prognosis and improved outcomes in major depression: a review. Translational psychiatry, 9(1), 127. https://www.nature.com/articles/s41398-019-0460-3
- Yu, M., Zhang, X., Lu, F., & Fang, L. (2015). Depression and risk for diabetes: a meta-analysis. Canadian journal of diabetes, 39(4), 266-272. https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1499267114007072