Ефект на Форер: Вярвате ли в хороскопи или гадатели?

Ефектът на Форър ни приканва да помислим за опасността да се стремим да потвърдим това, в което вярваме, без да вземаме предвид емпиричните данни. В какво се състои той? Как работи? Разберете тук!
Ефект на Форер: Вярвате ли в хороскопи или гадатели?

Последна актуализация: 05 юли, 2022

„Точно както го прочетох в хороскопа: тази седмица щях да имам семеен конфликт и виждате ли, ето къде съм сега.“ „Моят характер е точно като на теста, който си направих“. Това са някои от фразите, които често чуваме: мит или реалност, какво се крие зад хороскопите? Един от ефектите, който се задейства е така нареченият ефект на Форер.

Това е психологически феномен, който кара хората да приемат като свои определени обобщения, които могат да бъдат приложени към всеки индивид. Известен е още като „заблуда на личната валидация“ или „ефектът на Барнъм“. По-долу описваме подробно от какво се състои и какви са неговите характеристики.

Как действа въпросният ефект на Форер?

Така нареченият ефект на Форер води началото си от експеримент, проведен от психолога Бертрам Форер с неговите ученици. Той дава на учениците си лист хартия с поредица от въпроси, чрез които да оцени тяхната личност.

След като отговорили, той им върнал резултатите, но под формата на друг тест. Заключенията били едни и същи и включвали изявления като тези:

  • “Имате нужда другите хора да ви харесват и да ви се възхищават, но въпреки това сте склонни да критикувате себе си.”
  • “Имате значителен капацитет, който не сте използвали в своя полза.”
  • “Понякога имате сериозни съмнения дали сте постъпили правилно или сте взели правилното решение.”

След това Форер ги помолил да дадат оценка до колко са съгласни с тези твърдения; 5 била най-високата оценка за съгласие с твърдението, а 1 – оценката отразяваща пълно несъгласие. Като цяло, средната стойност, получена след събиране на всички резултати, била 4,26.

Изненадата настъпила, когато Форер посочил на учениците си, че това са описания, получени от раздел по астрология на вестник. Потвърждавайки, че хората често се идентифицират с твърдения, които са достатъчно общи и двусмислени.

Как действа този ефект на Форер?
Пример за ефекта на Форер са хората, които се идентифицират с хороскопа.

Характеристики на въпросния ефект на Форер

Много хора вярват в ефекта на Форер, защото често представя възможни ситуации и избягва абсолютни термини. Например, ако в описанието на характера четем „ти си целенасочен, въпреки че понякога си обезкуражен от трудностите“, никой не би посмял да отрече обратното; повечето от нас са такива.

Тоест този ефект е самореферентен, така че кара хората да се идентифицират с това, което четат. Също така е често срещано, защото се основава на пристрастия за потвърждение; хората приемат сигнали от околната среда, които ги карат да потвърдят или затвърдят това, в което вече са вярвали или мислили.

Все едно винаги да носите едни и същи очила, когато интерпретирате ситуация. В това има смисъл, особено когато мислим, че обичаме да сме прави или вярваме, че сме прави. Друга причина да работи е,  че трудно понасяме несигурността.

Имаме нужда да знаем какво ще се случи и търсим усещане за контрол над бъдещето. Точно поради тази причина, когато нещо успее да ни помогне, да ни насочи и да ни остави с усещането, че можем да „стъпим на твърда земя“, избираме да го имаме предвид.

В този смисъл също така се подчертава, че хората се движат въз основа на желания, понякога дори повече, отколкото на емпирични данни. Търсим причини, които дават “повече тяло” на нашите надежди.

По същия начин като горното, имаме нужда да даваме обяснения на нещата, които се случват. Следователно ние също можем да се задоволим с някои отговори.

Друг решаващ фактор за действието на този ефект е свързан с наличието на положителни аспекти в описанията (избираме да вярваме в това, което ни дава нещо благоприятно, и да отхвърляме това, което не го прави) и авторитета, предоставен на говорещия.

Някои уточнения относно ефекта на Форер

Ефектът на Форер се прилага за всичко, което представя обобщения, с които е лесно да се идентифицират хората. Науката обаче не трябва да се бърка с псевдонауката или изследователските инструменти, като инвентаризация на личността или свързани тестове, които имат надеждност и валидност като основни атрибути.

Как се проявява ефектът на Форер?
Ефектът на Форер обяснява защо приемаме за валидни характеристиките, които другите дават на нашата личност, въпреки че те могат да се отнасят за всеки.

Избиране какво и кога

Тук не става въпрос за демонизиране на четенето на хороскопи или за използването на гледането на ръка. Всеки човек може да вярва в това, което иска. Важното е да знаем, че освен инструментите, които решаваме да използваме, ние сме главните герои в живота си.

Ние сме активни същества със способността да решаваме свободно, да променяме мнението си, да избираме по кой път искаме да вървим. В този смисъл не трябва да се задоволяваме с опростени или облагащи се твърдения за себе си. А да се опитаме да опознаем себе си и да знаем какви ресурси да използваме и кога.

И накрая, отивайки малко по-далеч, ефектът на Форер ни приканва да помислим за потенциалната опасност винаги да се стремим да потвърдим това, в което вярваме. Това отношение – което се характеризира с известен херметизъм – може да доведе до когнитивни изкривявания, които ни карат да пренебрегнем определени елементи.

Това също води до умствено затваряне, което е далеч от творчеството, гъвкавостта и толерантността. Това дори може да доведе до опасни ситуации. Накратко, както се казва, “няма по-лош слепец от този, който не иска да вижда”.


Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.


  • Layne C. Relationship between the “Barnum effect” and personality inventory responses. J Clin Psychol. 1978 Jan;34(1):94-7. doi: 10.1002/1097-4679(197801)34:1<94::aid-jclp2270340122>3.0.co;2-t. PMID: 641192.
  • Pérez Álvarez, M. (2020). The scientific imbroglio of psychotherapy: A way out= El embrollo científico de la psicoterapia: cómo salir. Papeles del Psicólogo.
  • Concha, D., Ramírez, M. Á. B., Cuadra, I. G., Rovira, D. P., & Rodríguez, A. F. (2012). Sesgos cognitivos y su relación con el bienestar subjetivo. Salud & Sociedad3(2), 115-129.

Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.