Чудели ли сте някога защо плачем?
Плачът често се свързва със слабост или липсата на силен характер. Въпреки това, когато имаме нужда да плачем, е добре за нашето здраве да не се сдържаме.
В тази статия ще разкрием как сълзите могат да ви помогнат и кога не трябва да ги преглътнете.
Плачът не ви прави уязвими
Западните хора нямат склонност да проливат сълзи. Това е така, защото мислят, че ако някой види, че плачат, ще помисли, че са слаби, твърде чувствителни или дори нестабилни.
За някои плачът е знак за слабост или усещане за поражение. Той може да се използва и като емоционална стратегия за постигане на това, което искат.
Сълзите дори могат да укрепят връзките или да създадат такива. Ако се случи някога да плачем с някого, тази връзка трудно ще бъде прекъсната.
Това емоционално поведение обаче не е ефективно в определени области или среди, като например на работното място.
Ако някой пролива сълзи на работа, когато нещо не върви добре, ще бъде възприет от колегите си като “слабия”, който не може да бъде помолен да направи нищо или който няма да постигне добри резултати.
В един свят, където изразяването на емоции се възприема отрицателно, е разбираемо да крием, когато плачем,. Нормално е да “каним” само хора от нашия тесен кръг да споделят този момент с нас.
Според д-р Хуан Мурубе (Университета на Алкала де Енарес), съществуват почти 500 емоции, които могат да накарат човешкото същество да плаче.
Сред тях най-известните са гняв, мъка, самота и възхищение.
Може да се каже, че всички тези емоции се свеждат до две големи групи: искане на помощ и предлагане на помощ.
Плачът освобождава
Зигмунд Фройд е пионер в изучаването на плача. Бащата на психоанализата казва, че когато плачем се освобождаваме.
Според някои съвременни изследвания, потискането на сълзите може да предизвика тревожни разстройства, астма или чревни язви. Освен това неизразяването на нашите чувства ни прави по-склонни да станем депресирани или болни.
От емоционална гледна точка плачът балансира нашето настроение и ни кара да се чувстваме подкрепяни и обичани. Той също ни позволява да изразим себе си, да освободим лошата енергия и това, което ни безпокои.
Ако го анализираме от физическа гледна точка, можем да кажем например, че той контролира дишането и предизвиква успокояващ ефект върху тялото.
Когато плачем заради неприятна ситуация, усещаме състояние на спокойствие, дори по-силно от това, което сме изпитвали преди да настъпи проблема, който ни е довел до плача.
Например, да плачете в леглото, защото партньорът ви е изневерил или поради раздяла води до спокоен сън, на който може би иначе не бихте могли да се насладите.
Можем също така да плачем, когато гледаме филм или чуем тъжна песен, дори ако те нямат връзка с настоящата ситуация или посланието, което интерпретираме от тях.
В тези случаи съществуват фактори, които ни карат да проливаме сълзи като например да видим как героите плачат или колко тъжна е историята. Като алтернатива филмът може да има положително послание в края или ако в някакъв момент можем да го сравним с някоя минала ситуация.
Когато нуждата да плачем стане твърде силна
Вижте още: Неща, които не знаете за сълзите и плача
Подобно на смеха, да плачем е много важно емоционално изразяване и е един от начините, по който трябва да комуникираме. Чрез сълзите разкриваме какво се случва с нас, какво чувстваме и какво мислим.
Плачът може да бъде терапевтичен, защото облекчава напрежението и увеличава емпатията към хората около нас. Освен това е по-вероятно да получим помощ, ако плачем, отколкото ако сме ядосани например.
Утеха, облекчение и релаксация са други положителни последици от плаченето.
Така че плачът е полезен, макар и да гледаме на него негативно и да мислим, че показва слабост.
Трябва обаче да знаем как да разграничаваме плача, породен от тъга от този, като манипулация за да получим нещо.
- Във втория случай ставате зависими от сълзите и не постигате нищо без тях.
- За разлика от плачещите бебета, които ни казват кога са гладни, искат да спят или се нуждаят от смяна на памперса, възрастните трябва да използват други начини за комуникация и постигане на целите.
Само жените ли плачат?
И накрая, заслужава да разкрием защо мъжете и жените плачат по различен начин. Представителките на нежния пол го правят по-често (между 30 и 64 пъти годишно в сравнение с 17 пъти при мъжете) от 13-годишна възраст. До тази възраст няма разлика в плача между мъжете и жените.
В допълнение жените плачат по-дълго: 6 минути за разлика от мъжете -3 минути.
Това е отчасти защото патриархалното наследство и култура карат мъжете да бъдат по-силни. Следователно, като се има предвид, че плачът ги кара да изглеждат слаби, те не могат да си позволят да го правят публично.
Съпруг или баща не трябва да плаче в съвременното общество. Дори момчетата казват, че не могат да плачат, защото “това го правят момичетата”.
Прочетете и това: Как да продължим напред, когато не се чувстваме щастливи
Като оставим социалните въпроси настрана, съществува и хормонален въпрос, който кара жените да плачат повече и за по-дълго време. Емоционалното изразяване на жената е тясно свързано с плача.
Ето защо жените използват тази техника като самотерапия. От друга страна, невъзможността да изразят чувствата си е по-честа при мъжете.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
-
Fitzgerald, O. S., & Mejía Constaín, B. E. (2007). Función social de las lágrimas: una indagación empírica sobre los tipos de llanto emocional. Universitas Psychologica, 6(2), 295-308.
-
Murube, J., Murube, L., & Murube, A. (1999). Origin and types of emotional tearing. European Journal of Ophthalmology, 9(2), 77-84.
-
Rivas, L., Murube, J., Rivas, A., & Murube, E. (2003). Estudio del ojo seco en pacientes con aniridia congénita, mediante citología de impresión. Archivos de la Sociedad Española de Oftalmología, 78(11), 615-622.
-
Hess, U., Senécal, S., Kirouac, G., Herrera, P., Philippot, P., & Kleck, R. E. (2000). Emotional expressivity in men and women: Stereotypes and self-perceptions. Cognition & Emotion, 14(5), 609-642.