Албинизъм: Трогателната борба на модела Тандо Хопа

Поверие в Африка гласи, че тoва състояние се проявява като проклятие над родителитe, чиито грехове са въплътени във външния вид на децата им

Днес сме решили да посветим статия на една тема, която не е добре позната – албинизъм. Възможно е неведнъж през живота си да сте виждали албинос или пък да сте се запознали вече теоретично със състоянието.

Mоже би вече знаете, че албинизъм представлява вродено състояние, което се характеризира с дефицит на пигментация в косата, кожата и очите.

Албинизъм може да се прояви както при хората, така и при животните. Поради отсъствието на меланин това състояние се оказва рисково, тъй като кожата става още по-чувствителна към слънчевите лъчи. Трудно е да бъдеш човек-албинос, а още по-трудно става, когато се родиш албинос на континент като Африка.

В днешния материал ще ви разкажем за трогaтелната борба на един млад чернокож модел-албинос на име Тандо Хопа. Тя е прекрасен пример за реалността, в която живеят хората-албиноси.

Африканският модел Тандо Хопа

Тандо Хопа е 24-годишен модел, адвокат по образование. Тя възприема себе си като човек с късмет, тъй като е родена в Африка, а да се родиш албинос в там е равносилно на проклятие.

Получава образованието в Йоханесбург, където логично привлича вниманието на другите с деликатните си и отличителни черти, които са сякаш извадени от корицата на списание. Госпожица Хопа е един от малкото черни модели-албиноси в света.

Вероятно заради успеха и собствената си житейска история Тандо решава да учи право, за да даде гласност на стигмата и социалната драма, която се случва в Африка, но остава относително неизвестна за останалия свят.

Проклятието да се родиш албинос в Африка

Вероятно ще ви изненадаме, като ви кажем, че Африка е дом на едни от най-честите случаи на албинизъм в цял свят. Това е категорично вярно, когато говорим за Танзания. До ден-днешен учените не са успели да намерят отговор на загадката, защо този феномен се проявява толкова често тук.

Смята се, че е свързан с присъствието на европейски жители в този регион по време на колониализма и последвалите смесени бракове. В Африка случаите на албинизъм са с 15% повече от навсякъде другаде по света.

Според Тандо Хопа да си албинос в Африка е преди всичко физически проблем, но също така и социален. Силното слънце и оскъдните ресурси са предпоставка много хора-албиноси да заболяват от рак на кожата или слепота. В допълнение към това, албиносите в Африка се сблъскват с презрението на околните.

Социалното отхвърляне

Албиносите често са наричани “Зеру-Зеру“, в превод “дете на дявола” или “призрак”. Поверието гласи, че албинизмът се проявява като проклятие над родителите, чиито грехове са въплътени във външния вид на децата им. Този начин мислене превръща албинизма в социално отхвърляне и дори причина за изоставяне.

Това не е краят на проклятието. Според местните е абсолютно ненужно да съществува жив албинос в Африка. Всъщност те ценят мъртвия албинос, тъй като за тях той е равностоен на диамант. Защо?

Определени племена, социални групи и лечители в Африка вярват, че кръвта и органите на човека-албинос притежават магически лечебни свойства. Да си албинос на черния континент е като да си ценно животно, което всеки иска да убие и заграби. Скъпо струва да си купиш мъртъв албинос.

Тази шокираща реалност е била поставяна на дневен ред от много хуманитарни организации. Съобщава се за групи въоръжени мъже, които се разхождат в нощта и отвличат деца и възрастни албиноси. Някои от тях биват убивани, а други осакатявани – отрязват им ръцете и краката.

Изключително много пари се дават за органи от албиноси и кръвта им. Тези античовешки актове напълно противоречат на хуманизма и справедливостта.

Албинизмът в Африка наистина е проклятие, именно поради това хора като Тандо Хопа извисяват гласа си, за да привлекат международно внимание. Те търсят решение на една многовековна традиция, чиито жертви се увеличават с всеки изминал ден.

Особено в Танзания проблемът е изключително изострен. Въпреки усилията на албиносите от Африка и действията на хуманитарни организации, всяка година има нови жертви. Много деца-албиноси са принудени да се учат да оцеляват без ръце и крака.