Ахалазия на хранопровода: симптоми и лечение
Ахалазия на хранопровода е рядко заболяване, което може да се появи при всяка възраст. Основният симптом е неспособността на хранопровода да се разширява и да допуска храна в стомаха.
Без съмнение, това е голям проблем. Въпреки всички проучвания, научната общност все още не е могла да разбере конкретните причини за това.
Обаче, това, което са разбрали е, че болестта засяга както мъжете, така и жените, и изглежда не се предава по наследство.
Симптоматика на ахалазия на хранопровода
Основният симптом на ахалазия на хранопровода е трудното преглъщане на храната.
За да може един лекар да определи това заболяване, те трябва да обърнат внимание на симптомите.
- Дисфагия: Това е трудност при преглъщането както на твърда, така и на мека храна, също и неспособност за поглъщане на течности. Това се случва предимно заради свиване в горната част на хранопровода.
- Болка в гърдите: Това не се случва често, но би могло да възникне, ако има свивания в долния езофагеален сфинктер.
- Регургитация на храната: Някои хора, страдащи от ахалазия на хранопровода, повръщат храната, която преглъщат. Това се случва поради тяхната неспособност за преглъщане.
- Загуба на килограми: Когато един човек не може да приеме храна в храносмилателната система, започва постопенно да сваля килограми и това често води до анемия.
Важно е да се знае, че храните и течностите, които не преминават през хранопровода и не са повърнати, могат да преминат в белите дробове. Това може да се случи по всяко време, дори когато човек спи. Също така, последствията варират от дихателни инфекции до аспирационна пневмония.
Поради тази причина, трябва да се консултирате с лекар колкото се може по-бързо, ако усетите, че имате дисфагия.
Вижте също: Симптоми за възпаление на хранопровода
Ахалазия на хранопровода: как се диагностицира?
Ако един пациент има гореспоменатите симптоми, тогава е задължително да се направят някои конкретни изследвания преди да се постави правилна диагноза.
Двете най-често срещани изследвания са:
Ахалазия на хранопровода: изследване за подвижността на хранопровода
Тази техника позволява да се измери напрежението, упражнено от езофагеалните мускули.
Тестът за подвижност на хранопровода се прави с тънка сонда, която се вкарва в носа, с цел да се стигне до хранопровода и стомаха. Това е неудобна процедура, така че пациентът обикновено се поставя под местна упойка.
Времева бариева езофаграма
Това е друг начин за диагностициране на ахалазия на хранопровода. Това е прост тест, при който човекът пие течност с барий преди уговорения час.
После, пациентът застава с гръб срещу масата за рентгенови снимки. Болният трябва да пие повече течности и понякога да задържа дъха си за кратки периоди от време. Това позволява на лекарите да прегледат засегнатата област.
Вижте също: Епигастралгията: Неприятната болка в стомаха
Лечение на ахалазия на хранопровода
Консултирайте се с вашия личен лекар, веднага щом усетите някои от тези симптоми.
Леченията за това заболяване зависят често от тежестта и специфичните характеристики на болния. Това включва фактори като например възраст, възможни инфекции на дихателния тракт и т.н.
Някои от възможните опции са:
- Балонна дилатация: един балон се вкарва в езофагиалния сфинктер и е надут, за да поддържа хранопровода отворен и уголемен. Обикновено, това заболяване изисква повтаряне на цикъла поне веднъж.
- Ботокс: Това е мускулен релаксант, вкаран чрез ендоскоп в езофагиалния сфинктер. Обикновено се прилага при по-възрастни хора, които не могат да се подложат на операция.
- Мускулни релаксанти: Това лечение изисква лекарства, които отпускат мускулите преди ядене. Обаче, проблемът при това лечение се състои в това, че има много странични ефекти.
- Операция: Това е най-добрата опция от всички, особено за по-млади пациенти. Това е ефективно решение на проблема, чиито причини все още са неизвестни.
Заключение
Ако усетите някакви проблеми при поглъщането на храна или дори вода, трябва веднага да се консултирате с личен лекар.
Обаче, има моменти, при които бъркаме трудното преглъщане със симптоми на тревога. Въпреки това, винаги е по-добре да сте сигурни, като получите правилната диагноза.
Това ще ви позволи да започнете лечение, което е ефективно за вашия конкретен случай. Освен това, ще предотвратите големи проблеми поради белодробната аспирация на храна или течности, както споменахме по-горе.
Към момента има все още активни проучвания, проведени по този въпрос, за да определят главните причини за ахалазия на хранопровода. Надяваме се, че скоро ще има начин за предотвратяване на това заболяване.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Carballo, Fiorella Ferrandino, & Brenes, Alberto Alonso Umaña. (2016). Acalasia como trastorno de la motilidad esofágica. Medicina Legal de Costa Rica, 33(1), 269-274. Retrieved January 30, 2019, from http://www.scielo.sa.cr/scielo.php?script=sci_arttext&pid=S1409-00152016000100269&lng=en&tlng=es.
- Carmona Domínguez, Roberto. (2007). Diagnóstico de acalasia esofágica en la atención primaria de salud: Presentación de un caso. Revista Cubana de Medicina General Integral, 23(1) Recuperado en 30 de enero de 2019, de http://scielo.sld.cu/scielo.php?script=sci_arttext&pid=S0864-21252007000100017&lng=es&tlng=es.
- Csendes J, Attila, Braghetto M, Italo, Burdiles P, Patricio, Korn B, Owen, & Salas F, Juan E. (2012). Tratamiento quirúrgico de la acalasia esofágica: Experiencia en 328 pacientes. Revista chilena de cirugía, 64(1), 46-51. https://dx.doi.org/10.4067/S0718-40262012000100008
- Errázuriz B, Juan Ignacio, & De Barbieri IW, Francisca. (2013). Acalasia en paciente pediátrico: Reporte de caso clínico y revisión de la literatura. Revista chilena de radiología, 19(4), 174-176. https://dx.doi.org/10.4067/S0717-93082013000400006
- Jiménez, J. R. J., Domínguez, L. P. I., & Reyes, K. C. (2013). Acalasia congénita; a propósito de un caso. Revista Mexicana de Pediatría, 80(4), 146-149.
- Orgaz Gallego, Mª Pilar. (2009). Achalasia: un trastorno de la motilidad esofágica, no tan raro. Revista Clínica de Medicina de Familia, 2(6), 305-308. Recuperado en 30 de enero de 2019, de http://scielo.isciii.es/scielo.php?script=sci_arttext&pid=S1699-695X2009000100010&lng=es&tlng=es.
- LEÓN A, PAULA, CSENDES J, ATTILA, BRAGHETTO M, ITALO, LASEN DE S, JOSÉ, & ROBLES M, JOSÉ. (2010). Acalasia en obesos mórbidos: Reporte de casos. Revista chilena de cirugía, 62(2), 172-174. https://dx.doi.org/10.4067/S0718-40262010000200014
- Restrepo P, Antonio J, Rey T, Mario H, Garzón O, Martín A, Farfán Q, Yesid A, Molano V, Juan C, Marulanda, Juan C, & Lizarazo, Jorge I. (2007). Acalasia. Controversias del tratamiento. Revista Colombiana de Gastroenterologia, 22(1), 69-75. Recuperado en 30 de enero de 2019, de http://www.scielo.org.co/scielo.php?script=sci_arttext&pid=S0120-99572007000100012&lng=es&tlng=es.
- Ruiz de León San Juan, A., & Pérez de la Serna Bueno, J. A.. (2008). Acalasia. Revista Española de Enfermedades Digestivas, 100(5), 304. Recuperado en 30 de enero de 2019, de http://scielo.isciii.es/scielo.php?script=sci_arttext&pid=S1130-01082008000500012&lng=es&tlng=es.
