Утилитаризъм: Видове и характеристики
Въпросният утилитаризъм е етична доктрина, инициирана от Джеръми Бентам в края на 18 век и разработена от Джон Стюарт Мил през 1863 г. Според тази философска позиция най-добрите действия са тези, които гарантират щастие и благополучие за най-голям брой хора.
Тази перспектива обикновено е много често срещана в бизнес и финансовата сфера, когато се вземат предвид разходите и ползите. Но как тази философия може да се приложи към други аспекти на живота? Възможно ли е да се направи това? По-долу ще отговорим на тези и други въпроси относно това философско движение.
Какво е утилитаризъм?
Утилитаризмът е етична позиция, която установява полезността като морална ценност. В този смисъл всяко човешко действие, което е полезно, е морално добро.
Но какво означава полезност в този контекст? Според Бентам всичко това, което създава щастие. Следователно морално добрите и правилни действия са тези, които произвеждат щастие.
Следвайки това разсъждение, утилитаризмът установява, че най-етичното действие винаги ще бъде това, което произвежда най-голямо щастие за най-голям брой хора. Защото щастието е единственото добро само по себе си. Имайки предвид това, може да се види връзката, която тази доктрина има с хедонизма.
И така, как определяме морала на нашите действия? По последствията им. Според тази позиция няма вътрешно добри или лоши действия. Вместо това се приема, че са добри, ако са в състояние да гарантират щастие за най-голям брой хора.
Всяка човешка постъпка, колкото и противоречива и противоречаща на здравия разум да е тя, ще бъде правилна, ако изпълнява максимата за социално благополучие. Тези оценки на резултатите правят тази доктрина версия на консеквенциализма.
Прочетете също: Синдром на Дориан Грей: какво причинява тази дисморфия?
Какви видове утилитаризъм имат значение?
Утилитаризмът може да приеме различни форми. Най-известната класификация категоризира четири типа.
1. Утилитаризъм на действието и управлението
Утилитаризмът на акта е известен като традиционната форма и е тази, която развиваме досега.
Този тип установява, че морално добрите действия са тези, които гарантират максимална полезност. Но е важно да се подчертае, че в тази класификация са включени и желания, предразположения, норми, награди, наказания и институции.
2. Отрицателен утилитаризъм
Състои се в предотвратяване на най-голяма болка или вреда за най-голям брой хора. Тази етична позиция признава, че гарантирането на благополучието на най-голям брой същества не е най-ефективната формула. Защото с него има повече възможности за създаване на вреда, отколкото на ползи.
В този смисъл негативните утилитаристи твърдят, че най-важното и необходимо нещо е да се избегне страданието. Освен това те приемат, че липсата на щастие не означава страдание.
За по-добро разбиране можем да цитираме примера с антинатализма. Тази позиция признава, че възпроизвеждането на човешки същества обикновено генерира щастие и удоволствие, но също така води до по-големи страдания за мнозинството. Следователно, най-добрият начин да го избегнете е да не продължите да се възпроизвеждате.
За антинаталиста нероденото дете не е събитие, за което да съжалявате. Или поне не включва по-интензивно страдание от това, което човешката пренаселеност може да причини. Така най-голямото зло се препоръчва да се избягва.
3. Утилитаристите на предпочитанията
Утилитаристите на предпочитанията определят полезността от гледна точка на удовлетворението на предпочитанията. Следователно правилното нещо ще бъде това, което гарантира най-добри последствия.
Не пропускайте и: Да бъдем щастливи не е утопия: размисли за щастието
4. Идеален утилитаризъм
Това предполага, че красотата, приятелството и удоволствието са аспекти, които утилитаризмът трябва да признае и да увеличи максимално с действията си.
Може ли утилитаризмът да се приложи като житейска философия?
Отговорът на този въпрос е да, може. Зависи много от всеки човек и степента на щастие и удовлетворение, които генерира прилагането на този етичен модел. Крайната цел е да направим този свят по-добро място и има много начини да я постигнем.
Като всяка философска позиция, утилитаризмът има своите последователи и противници. Това е така, защото нито една теория не е перфектна. Всички те имат своите силни и слаби страни.
Идеалният начин е да знаем колкото се може повече за философиите, които изповядваме и да можем да компенсираме възможните недостатъци. По този начин също така ще избегнем изпадането в догми, които замъгляват добрата преценка.
Как да взема предвид щастието на другите хора?
Както вече казахме, утилитаризмът вярва, че най-доброто действие е това, което отчита и гарантира щастието на другите хора. Но как да определим това, когато всеки има различна концепция за щастие?
Отговорът, който утилитаристите обикновено дават на тази дилема, е следният. Въпросът не е да допринесем за щастието на всеки човек като такъв, а да се уверим, че не пречим на щастието и свободата на другите. В този случай нещата, които са полезни, предполагат и гарантиране на най-голяма свобода на най-голям брой хора.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Botto S. Hedonismo contemporáneo. Revista dig de la Escuela de la Orientacion Lacaniana [Internet]. 2008; 17: 2-4. Disponible en: http://www.revistavirtualia.com/storage/articulos/pdf/eGOsEDwIcKLxzLUHiBrCfRW5QxEdCNivNP2qm8lc.pdf
- Cejudo Córdoba, Rafael. Deontología y consecuencialismo: un enfoque informacional. Crítica (México, D.F.) [Internet]. 2010; 42(126): 3-24. Disponible en: https://doi.org/10.22201/iifs.18704905e.2010.862
- Steiner M, Vives J. Dimensión demográfica del sufrimiento: reflexiones éticas sobre antinatalismo en el contexto del futuro sostenible. Dilemata [Internet]. 2013; 13: 171-187. Disponible en: https://dialnet.unirioja.es/servlet/articulo?codigo=4494975
- Valcarce A. El utilitarismo y la teoría moral de Adam Smith. Revista empresa y humanismo [Internet]. 2010; 13(1): 269-296. Disponible en: https://dadun.unav.edu/handle/10171/29099