Тя победи рака на 3, но не можа да оцелее в училищният тормоз

4 минути

Делото на Бетани показва, че тормозът в училище може да бъде по-безпощаден от рака и последствията от него. Трябва да се борим срещу тормоза, като се съсредоточим върху корена на този проблем.

Тя победи рака на 3, но не можа да оцелее в училищният тормоз

Последна актуализация: 05 март, 2019

Искате ли да научите историята за това момиче, което побеждава рака, но не успява да преживее училищния тормоз?

Най-лошият страх на родителите е, че детето им може да развие рак. Лечение, нежелани реакции, последици. Всичко това плаши родителя с мисълта дали детето му ще оцелее.

Напук на всичко, всеки ден все повече деца ни показват, че имат силата да преодолеят рака въпреки, че това е голямо изпитание.

Има обаче и други обстоятелства, които могат да съсипят децата. Това е и случая с Бетани.

Това 11-годишно дете е решило да се самоубие, след като е била жертва на години училищен тормоз. Хулиганите били винаги нащрек, търсейки да нападнат някой различен от тях. За тях Бетани се оказала перфектната жертва.

Въпреки, че побеждава ракът на 3, това й оставя следа за цял живот: изкривяване в устата.

Това е било достатъчно, за да могат някои от съучениците й да се подиграват безмилостно.

Тя го е понасяла възможно най-добре. Например, разказвала на родителите и учителите си за тормоза. Въпреки усилията на учителите, както и тези на нейните родители, нищо не се променило. И така тя решила да се самоубие.

Дете, отнело живота си поради тормоз в училище

Бетани и неин приятел съобщават за тормоза с плакати

Възстановяването от такова сериозно заболяване на толкова ранна възраст винаги оставя белег.

Когато имате рак, всеки ден и всяка секунда е борба със смъртта. Затова и бързо се научавате, че трябва да посрещнете живота с високо вдигната глава. Добре е да имате доверени хора, които да ви подкрепят по време на това пътуване.

Бетани потърсила съюзник, след като се уморила да се съпротивлява на подигравките на другите деца. Това бил най-добрият й приятел. Те се въоръжили с плакати, чието послание било “приятели, а не насилници”. Идеята била Съветът на директорите на училището да им обърне внимание веднъж завинаги.

След този очевиден протест те не отрекли съществуването на проблема. Отговорът им обаче бил ясен: не можем да направим нищо.

Това бездействие от тяхна страна било последната капка за родителите на Бетани. Съзнавайки проблема, те се свързали с училищните власти. Надявали се, че членовете на персонала могат да се грижат за дъщеря им.

Прочетете и: 6 признака, че сте жертва на словесно насилие

Безсилието..

И това не дало особено голям ефект. Официалните изявления от страна на училището потвърждават това. Според тях, те са били наясно с проблема още преди да настъпи последния ден на Бетани, но не знаели как да се справят с него.

Едва ли някога са си представяли страданието, причинявало на Бетани в училище.

След като тя е видяла, че не обръщат внимание на оплакванията й, тя вероятно е взела решение за това какво да предприеме, още преди да се върне у дома. Тя е знаела добре, че нейният доведен баща държи пистолет и го е използвала, за да сложи край на живота си.

За това малко момиченце училищното насилие се е оказало по-тежко от операциите, химиотерапиите и лъчетерапиите. То е било по-тежко дори и от тази криволичеща усмивка, изпълнена с живот, която символизирала победата над мозъчния тумор.

Страхът от това да бъде нападната от собствените си приятели, и провалът на цялата система, която позволява на насилниците да подлагат на тормоз безнаказано, изгасили светлината в очите й.

Училищният тормоз: нарастващ проблем

Според статистиката на НПО “Спасете децата” разположена в Испания, 9,3% от децата признават, че са страдали от този проблем, а 6,9% казват, че са били жертва на кибертормоз.

Това ни кара да се чудим какво става.

В свят, в който децата и тийнейджърите имат достъп до неизчерпаем обем информация, е учудващо как жертвите на тормоз в училище са си все същите: тези, които са различни, поради което – считани за ненормални от околните.

Учителите посочват, че е невъзможно да възпитават децата в големи класове. Особено при обстоятелства, в които се увеличават бюрократичните им задължения и наличие на все по-взискателни, но отсъстващи семейства.

Условията и работното време на учителите са почти несъвместими с обучението за развитие на стабилна база от ценности при децата. Учителите, от друга страна, не смятат, че това е тяхна работа, или че имат шанс да постигнат нещо.

Вижте и: Простотата е ключът към възпитанието на децата

Може би е време да променим този феномен, както и да се опитаме да разберем какво имат да ни кажат самите хулигани.

Какво трябва да се случва в ума на десетгодишен, за да го накара да нападне друг човек? Защо се опитват да се изградят себе си, като съсипват другите? Дали хулиганите също страдат, защото носят толкова много ярост и агресия вътре в себе си?

Невъзможно е да решите проблем, когато пренебрегвате произхода му

Може би, ако обърнем повече внимание на това и създадем система, в която училищата и семействата могат да изпълняват съответните си роли, е по-вероятно да изработим цялостен план за грижа, който да сложи край на училищното тормоз – бич, по-непосилен и от рака.