"Синдромът на богатото дете": начин на мислене, който е в резултат от родителството

Децата трябва да разберат, че трябва да са отговорни и че това не трябва непременно да води до награда.

Прегледано и одобрено от психолог Bernardo Peña.

Написано от Bernardo Peña

Последна актуализация: 26 ноември, 2022

Синдромът на богатото дете също е известен като “охолство”. Но това не се отнася само до децата на богатите родители.

Той е свързан с даването на децата на всичко, което те искат, без да им се налага да правят нещо за това. Това е ситуация, която обикновено се среща в семейства с високи доходи. Това обаче е модел, който може да възникне и в семейства от средната класа. Там родителите се опитват (много често без да се осъзнават) да посрещнат физическите и емоционалните нужди на своите деца с материални блага.

Какъв е произхода на термина “синдром на богатото дете”?

Въпреки че психиатричните асоциации не считат синдрома на богато дете за официална клинична диагноза, хората са започнали да използват термина от 90-те години насам.

За пръв път се появява в книгата Златното гето: Психологията на благоденствието. След това започна да се използва термина “охолство”, когато се говори за това поведение.

В книгата авторът говори за това как свръхзащитените деца на богатите семейства често имат безотговорно поведение и липсата на съпричастност. И двете са пряк резултат от прекомерното предпазване на децата, свръхокриляването им и запълването на липсата на време с подаръци и пари.

Как можем да разберем дали сме посадили „синдрома на богатото дете” в нашите деца?

Не е нужно да имате много пари, за да страдате от този проблем. Всъщност случаите на „синдрома на богатото дете” са все по-често срещани при децата и тийнейджърите от семействата от средната класа.

Родителите, които не отделят време за отглеждане на децата си, независимо дали това е резултат от техните отговорности или се опитват да свържат двата края, в крайна сметка правят подаръци на децата си. Така те запълват празнината.

Един от първите признаци на „синдрома на богато дете” е, когато децата често изразяват скуката си. Те го правят, въпреки че разполагат със стая пълна с играчки и всякакви нови устройства, които трябва да имат на всяка цена.

Ако искате децата ви да се успокоят или да предотвратят внезапни раздразнения, може би ще им дадете нещо материално. За съжаление обаче, това насърчава този синдром. От друга страна, ако им давате награда за всичко, което правят или за да се държат добре, може да има същия негативен ефект.

Друг начин, по който може да насърчавате синдрома на богато дете, е като му купувате скъпи подаръци. Дори може да няма специални поводи, или да пожертвате семейните потребности, вие купувате нещо специално за децата си.

Тези начини на отношение всъщност представляват опасност за емоционалното и физическото здраве на децата.

Как може този синдром да засегне децата?

• Най-засегнатите деца развиват ниско самочувствие и губят мотивация.
• Децата не могат да търпят чувство на неудовлетвореност, защото вярват, че заслужават всичко.
• Те не се сблъскват със собствените си проблеми. Децата вярват, че майка и татко винаги ще се притекат на помощ, за да ги решат.
• Тяхната нечувствителност ги прави безотговорни и нямат никаква дисциплина.
• Те показват високи нива на стрес и тревожност при академичен неуспех.
• Децата трудно поддържат хармонични взаимоотношения с техните съученици.
• Те стават нервни и раздразнителни за обикновени неща и стават много нещастни в резултат от тях.
• Тези деца често се поддават на вредно поведение като алкохол или употреба на наркотици.

Можем ли да предотвратим синдрома на богатото дете?

Разбирането на усилията, които самите родители полагат, за да поддържат най-добрия начин на живот за семейството, е от първостепенно значение.

Децата също трябва да знаят, че трябва да се работи, за да получат нещата, а понякога трябва да се работи много усилено. В същото време трябва да ги научим, че за да се наслаждават на тези неща, трябва да се научат как да спестяват.

Децата трябва да разберат, че трябва да са отговорни и че това не трябва непременно да води до награда. Трябва да ги учим да приготвят масата, да изхвърлят боклука, да подреждат и почистват стаята си. Тези дейности ще затвърдят техните ценности.

Родителите трябва да свързват децата с реалния свят. Те трябва да се научат да ценят това, което имат, както и как да уважават другите.

Като родители, ние не трябва да ги предпазваме прекалено много от околния свят. Напротив, трябва да им предложим инструментите, които ще им помогнат да се справят със собствените си проблеми.

Да бъдеш стриктен с децата е и акт на любов. По този начин родителите могат да помогнат на децата да растат с правилната етика и емоции. Вие също обичате детето си, когато поставяте ограничения върху него. Те трябва да положат усилия, за да получат това, което искат.

Усещането за потиснатост също е част от учебния процес, а научаването на това как да се справим с него е от съществено значение. Като ги учите на това, ще насърчите тяхното емоционално и психологическо развитие, което ще им помогне да бъдат щастливи възрастни.