Родителските стилове: какъв вид родител сте?

Родителските стилове представляват начините на реакция и отговор към децата им. В тази статия психологът Марсело Себерия говори за различните видове, които съществуват.

Написано и проверено от психолог Marcelo R. Ceberio.

Последна актуализация: 09 август, 2022

Родителските стилове са съвкупност от съзнателното и волното и неволното поведение на родителите, навиците, жестовете и вербалните и невербални съобщения към децата им, както и техническите, тактическите и комуникационните стратегии, които използват.

Няма институция, която да ни учи как да бъдем родители. Хората се учат на това базирайки се на начина, по който те самите са отгледани и възпитани. Той се характеризира с действията и корекциите, които според родителите са правилни. Затова семейството се счита за еталон по отношение отглеждането на деца.

Родителите са и огледало на собствените си деца. С други думи, родителските стилове включват неволното предаване на информация. Родителите са по-прозрачни отколкото си мислят. Те предават ценности, вярвания, форми на емоционално изразяване и команди. Научете повече от следващите редове.

Родителските стилове: какъв вид родител сте?

Психологът Диана Баумринд е автор на една от най-известните теории за родителските стилове. Тя класифицира родителите в четири категории:

• Авторитарни. Тези родители казват на децата си какво точно трябва да направят.
• Толерантни. Този тип родители позволяват на децата си да правят каквото поискат.
• Авторитетни. Тези родители задават стандарти и напътствия към децата си, без да ги претоварват.
• Небрежни. Тези родители не обръщат внимание на децата си и интересите им и се фокусират върху други неща.

Дипломатичните родители

Този вид родители са балансирани и общуват отворено с децата си. Това е най-добрият начин да накарате децата да ви разберат.

Те са взискателни, отговорни и са фокусирани върху отглеждането на децата си. Те искат децата им да станат независими и зрели възрастни. Затова разбират чувствата на децата си и ги учат как да ги контролират.

В общи линии този тип родители не са контролиращи. Те позволяват на децата да изследват света около тях и им дават повече свобода. Така децата могат да вземат свои собствени решения базирайки се на идеите си.

Подкрепяйки личната инициатива на децата си тези родители им позволяват да разрешават проблеми, с които се сблъскват ежедневно. А това от своя страна прави децата независими.

Когато наказват децата си, тези родители обясняват защо го правят. Наказанията не са тежки нито тиранични. Въпреки че прощават, те се опитват да учат децата си вместо да ги наказват. По този начин спомагат по-високото самочувствие и независимост на децата.

Този родителски стил поставя ясни правила и граници. Така се позволява развитието на независимостта на детето. Освен казаното тези родители очакват зряло поведение от децата си, но винаги съобразено с възрастта им. С други думи те трябва да се държат съобразно етапа на развитието си.

Авторитарните родители

Тези родители не са възприемчиви и имат големи очаквания към децата си. Те налагат тоталитарен режим характеризиращ се с пълно съобразяване на децата със семейните правила. Затова говорим и за малко отворен диалог между родители и деца. С други думи на децата не е позволено да имат свои изисквания.

Този родителски стил е ограничаващ, тези родители наказват децата си, когато те не изпълнят очакванията им. Те изискват от децата си да уважават работата и усилията, която полагат за възпитанието им.

Те не насърчават диалога и понякога го отхвърлят като дисциплинарна мярка. Например “Не говори с мен, докато правиш това, което ти казах”. Най-честото обяснение, което дават на децата си е “защото аз ти казвам”.

Тъй като тези родители не обръщат достатъчно внимание на нуждите на децата си, по-вероятно е да ги ударят или да им се карат, вместо да обсъдят дадения проблем. Децата подложени на този родителски стил могат да имат по-слабо развити социални умения, тъй като обикновено родителите им казват какво да правят, вместо да им позволят сами да изберат.

Тези родители налагат дисциплина, без да дават на децата си автономност. Затова считат послушанието за ценност и предпочитат наказанието като мярка и средство за възпитание.

Толерантните родители

Този тип родители обръщат голямо внимание на нуждите и желанията на децата си. Те нямат прекалено големи очаквания относно поведението им. При този родителски стил, ролята на родителите е значима. Те не изискват много от децата си и не контролират прекалено много живота им. Липсата на ограничения не позволява на децата да натрупват и развиват качества за самоконтрол.

Децата на толерантните родители са незрели, не контролират импулсите си, не са социално отговорни. С други думи те са по-импулсивни и по време на пубертета могат да се превърнат в аутсайдери. Тези деца никога не се научават как да контролират поведението си и винаги очакват да се измъкнат от това, което правят.

Небрежните родители

Тези родители не са нито изискващи, нито гъвкави. Те са студени и обикновено не са част от живота на децата. Затова не изискват и не поставят ограничения, нито пък ги учат да бъдат отговорни.

Небрежните родители често пренебрегват емоциите и мнението на децата си. Те не ги подкрепят, вместо това ги ограничават, за да осигурят собствените си основни потребности (жилище, образование, храна).Често те отсъстват емоционално и дори физически; затова при тях липсва комуникация, дори когато са там физически.

Те не се съобразяват с нуждите на децата си  и не очакват от тях да се държат по един или друг начин. Децата отгледани от небрежна среда могат да проявят емоционални и поведенчески проблеми като възрастни.

Липсата на внимание и съвети при тези деца оказва негативно влияние върху развитието им. Затова те могат да се чувстват несигурни, неоценени и зависими. Те трудно общуват и лесно се разочароват.

Специфични родителски стилове

По време на работата ми с тинейджъри, съм се сблъсквал с много особености на родителите при разговорите ми с тях. Въз основа на родителските стилове на Баумринд, мога да посоча различни типове родители. Трябва да знаете, че повечето родители са комбинация от различни типове, поради което родителството е нещо толкова сложно.

Изпитващи вина

Родители, които се чувстват виновни при поставянето на ограничения. Те искат да бъдат приемани и обичани от децата си. Затова те вярват, че казването на “не” ще доведе до отхвърляне.

Изискващи

Насърчават децата си като откриват всяка една от способностите им. Ценят ги и ги мотивират.

Свръх взискателни

Винаги говорят за това, което не са постигнали децата им. Затова не ценят постигнатото от тях, а се фокусират само върху това, което не са успели да направят. Тези родители мълчаливо подценяват децата си.

Авторитарни

Те са диктатори, които не обясняват причините за ограниченията и заповедите си.Няма значение какво искат децата им. Тези родители винаги са съсредоточени върху това, което вярват, че е най-доброто за децата им.

Задаващите времеви граници

Майките и татковците, които задават ясни, ефикасни, гъвкави и подборно обяснени ограничения.

Прекалено угаждащи

Родители, които вярват, че угаждането и задоволяването на нуждите на децата ще осигури правилното им развитие.

Безгранично толерантни

Родители, които прекалено много се съобразяват с желанията на децата и не поставят спирачки на идеите им. С други думи те не задават граници. Те не напътстват децата и накрая попадат под властта на собствените си деца.

Още за родителските стилове

Взискателни

Тези родители се нуждаят от любовта и признанието на децата си, търсейки начини да им угодят и да бъдат оценени от тях. Те са убедени, че най-доброто място за децата им е домът.

Свръх загрижени

Тези родители бдят като орлици над децата си и не насърчават независимостта им. Те се страхуват, че нещо лошо може да им се случи. Правят всичко в името на децата си.

„Проектанти“

Родители, които се опитват да стоварят вината и разочарованието от неизпълнените си желания върху децата. Те прехвърлят нещата, които не са успели да постигнат върху децата си. И не се вслушват в желанията им..

Даващи

Родители, които напътстват децата си. Те им дават съвети, но и свободата да вземат свои собствени решения. Например дават им материални придобивки като стъпало към независимостта. Знаят, че трябва да ги пуснат по собствения им път.

Всемогъщи

Вярват, че могат да се справят с всичко. Осигуряват на децата си всичко, от което се нуждаят. Те са убедени, че това е най-добрият начин да възпитат децата си.

Общуващи

Дават приоритет на общуването и обясняват негласните правила в семейството. Не притискат децата си. Те уважават времето, което им е необходимо, задават въпроси и избягват да приемат нещата.

Нямащите ограничения

Не насърчават свободата и независимостта, без да преценяват реалното емоционално състояние или зрялост на децата си.

Ценители

Те се грижат за емоционалната храна. С други думи – те изразяват привързаността и оценката си с думи и с поведението си.

Фатални комбинации на родителски стилове

• Нямащ ограничения и всемогъщ. Те не само, че стимулират безграничната свобода, но и дават на децата си всичко, което искат, като не им позволяват да пораснат. Например могат да им подарят апартамент, за да могат да живеят сами, но и ще покриват всичките им разходи. Те често поставят капани на децата си, тъй като насърчават независимостта им, но и задоволяват всичките им нужди
• Добър и лош. Може да става въпрос за авторитарен и изпитващ вина. Единият поставя строги и сурови ограничения и заповеди и наказва децата. А другият ги защитава и оправдава. Този триъгълник благоприятства създаването на коалиция.
• Толерантни изпитващи вина. Те не позволяват неограничени действия и не изпитват вина, ако не поставят ограничения. В резултат на това те се превръщат в деца на децата си. Става въпрос за обратна йерархия. Децата доминират, а родителите са подчинени.
• Свръх взискателни „проектанти“. Те не само, че пренебрегват децата си и желанията и стремежите им, но и са свръх взискателни, без дори да знаят какво искат и могат да правят децата им. Обикновено се фокусират върху това, което липсва на децата им съобразно собствените им параметри. Характерните черти на авторитарните родители само усложняват положението.

Затова любящите и функционални родители са тези, които насърчават развитието, автономността, общуването, изразяването на обичта и ясните граници. Те имат следните характерни черти: ценители + разумно даващи + продуктивно изискващи + задаващи времеви граници + общуващи.

Далеч от утопията на идеалния модел на родителстване, отглеждането на деца е синоним на ежедневното научаване на нови неща.