Процесът на диагностициране на дислексия
Поставянето на диагнозата дислексия не е лесно както може би мнозина си мислят. В действителност процесът е сериозен и изисква внимание. Здравните професионалисти отделят необходимото време за установяване съществуването на проблема, тъй като има възможни опции за лечение и различни подходи.
Качеството на болния с дислексия зависи от две неща. На първо място кога ще бъде установен проблема. И на второ – зависи от подкрепата на хората, с които е наобиколено лицето с дислексия. Мултидисциплинарните терапии са ключът към търсенето на начини за включване на пациента към нормалния социален живот.
Какво е дислексия?
Преди да ви разкажем как се диагностицира дислексията, трябва да дефинираме какво представлява тя. Накратко тя представлява нарушаване, затрудняване на обучението (в частност на четенето и писането), което се появява в детството. Наблюдава се изоставане на детето по определени параметри, които то трябва да покрие в съответната възраст.
И сега – нещо изненадващо за това разстройство. Обикновено засегнатите нямат никакви външни белези, показващи наличието на този проблем. С други думи не се наблюдават физически или умствени увреждания определящи затрудненията на детето в учебния процес.
На децата с дислексия им е изключително трудно да разпознават всяка една буква от азбуката и да я отличават от останалите. Звученето на думите също им е странно. Те изпитват сериозни затруднения при разбирането на това, което четат. До такава степен, че променят, заменят и дори пропускат срички. Когато видят колко трудно е разбирането на текстовете, четенето им дори става още по-бавно.
Според някои автори основният проблем се крие в неспособността за разбиране, декодиране на съобщението. Децата с дислексия не са развили способността да разбират кода, използван от другите при говорене. В резултат на това те не могат да разберат правилното значение на думите, които използват.
Поставянето на диагноза дислексия: симптомите, за които трябва да внимавате
Поставянето на диагнозата дислексия е сложно, тъй като основно зависи от интерпретацията, която здравният професионалист ще направи. Към момента няма категорични тестове или изследвания за потвърждаването на това разстройство. Поради тази причина лицето трябва да отговаря на определени критерии, за да бъде диагностицирано с този проблем. Нека да се спрем на тези критерии.
Затруднено четене
Вероятно това е първият и най-обещаващ признак. При дислексия, детето не се справя добре с четенето, тъй като използва много неверни методи, с които си помага, за да разбере значението на думите.
Тези деца сменят една буква с друга, променят сричките, завъртат думите и звуците и четат много бавно. След като приключат с четенето, могат и да не са разбрали значението му. Причината за това е, че звученето на азбуката не отговаря на когнитивното значение в ума им.
Проблеми при писане
Затрудненията при четене на хората с дислексия несъмнено оказват влияние и върху способността им да пишат. Когато такъв човек се опита да се съсредоточи върху писането, допуска много грешки. Например пропуска букви, променя срички и не използва (или не използва правилно) препинателните знаци.
Тези индивиди имат беден синтаксис, тъй като им липсват изразни средства. Дълго време те могат да пишат само драсканици. А това без съмнение показва колко е трудно писането за някои от хората с това заболяване.
Невероятен интелект
Не е рядко срещано децата с дислексия да изненадват учителите си с добрите си познания по почти всички предмети в училище (с изключение на езиците, разбира се). Тези деца не са умствено изостанали – точно обратното. В много области развитието им покрива очакваните параметри.
Прочетете и: Оценките на децата в училище: наръчник за родители
Трудности в лексикалните задачи
Училището е основното място за откриване на дислексията. Там обикновено учениците с този проблем не успяват да изпълнят правилно лексикалните си задачи. Например, ако учителят ги помоли да посочат главните букви или да открият определени думи, те ще се почувстват напълно изгубени.
Проблемът на тези деца с броенето и подреждането в определена последователност понякога засяга и други области като математиката и геометрията. Но това невинаги е така. Но, когато детето се затруднява по описания начин, то може да не се научи да умножава или да подрежда правилно дните от седмицата.
Проблемно поведение
Нормално е да се заподозре дислексия при деца, които посещават училище и страдат от силен стрес, отразяващ се на ежедневието им. Простият факт, че изостават в сравнение с връстниците си, може да ги нарани емоционално.
Често проблемите с поведението се отдават на образователните институции. Родителите често приемат, че проблемите на детето са резултат от липсата на интерес към обучението в училище и обратното. Малко по малко детето с дислексия влиза в категорията на лошите, изоставащи ученици, с които учителите не трябва да си губят времето, тъй като така или иначе нищо няма да научат.
В действителност някои от тези пациентите чуват диагнозата депресия, преди откриването на дислексията. Можем смело да кажем, че изгубеното време в поставянето на грешна диагноза забавя получаването на професионална помощ, от която тези деца наистина се нуждаят. Част от тях дори приемат предписаните им лекарства, които не са подходящи за състоянието им.
Препоръчваме ви да прочетете и: Защо японските деца винаги слушат родителите си?
Кой поставя диагнозата дислексия?
Тъй като няма установени диагностични методи като ЯМР или скенер на мозъка показващи тази диагноза, напълно нормално е да се чудим кой диагностицира това състояние и как го прави.
По отношение на нарушенията в обучението и подхода към тях бихме искали да кажем, че училищните психолози, логопедите и невропсихолозите са специалистите, които имат необходимия опит за работа с болните от дислексия. С помощта на тестове и оценки мултидисциплинарните екипи могат да съберат достатъчно критерии за стигане на заключение.
Накрая екипът от здравни специалисти изготвя доклад, сертифициращ диагнозата на пациента. Следващата стъпка е насочена към семейството и близките, които трябва да се запознаят по-подробно със самото заболяване.
Не се колебайте да си запазите час за съответния специалист в училище или в здравно заведение. Като родител или настойник ранното откриване и диагностициране на дислексията може напълно да промени бъдещото развитие на детето ви.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Lorenzo, Susana Tamayo. “La dislexia y las dificultades en la adquisición de la lectoescritura.” Profesorado. Revista de Currículum y Formación de Profesorado 21.1 (2017): 423-432.
- Luis Bravo, V., B. Jaime Bermeosolo, and G. Arturo Pinto. “Dislexia fonémica: decodificación-codificación fonémica y comprensión lectora silenciosa.” Infancia y aprendizaje 11.44 (1988): 21-34.
- Artigas-Pallarés, J. “Dislexia: enfermedad, trastorno o algo distinto.” Revista de neurología 48.2 (2009): 63-69.
- González, Juan Eugenio Jiménez, Celia Morales Rando, and Cristina Rodríguez. “Subtipos disléxicos y procesos fonológicos y ortográficos en la escritura de palabras.” European Journal of Education and Psychology 7.1 (2014): 5-16.
- Coalla, Paz Suárez, et al. “Dificultades de escritura en niños españoles con dislexia.” Infancia y Aprendizaje: Journal for the Study of Education and Development 39.2 (2016): 291-311.
- Jiménez-Fernández, Gracia, et al. “El papel del aprendizaje implícito en la lectura: Dislexia vs Retraso Lector.” AA. VV. Respuestas Flexibles en Contextos Educativos Diversos. Murcia: Consejería de Educación, Formación y Empleo (2012).
- Artigas-Pallarés, J. “Problemas asociados a la dislexia.” Revista de neurología 34.1 (2002): 7-13.
- Alves, Rauni Jandé Roama, et al. “Test para la identificación de Señales de Dislexia: Evidencia de la Validez de Criterio.” Paidéia (Ribeirão Preto) 28 (2018).
