Нитритните добавки в кренвиршите са канцерогенни

Опитайте се да разберете какви видове се предлагат на децата в училище.
Нитритните добавки в кренвиршите са канцерогенни
Leonardo Biolatto

Прегледано и одобрено от лекар Leonardo Biolatto.

Написано от Yamila Papa Pintor

Последна актуализация: 25 май, 2022

Не е препоръчително да се консумират повече от 12 хот дога на месец, но дори и те, трябва да са от традиционния тип. Някои от съставките, които се използват за приготвянето на кренвиршите, причиняват рак. Това показват изследванията през последните години. Консумацията на хот дога (чрез нитрита, който съдържа), крие рискове за здравето.

Факти за консумацията на кренвиршите и някои болести

Едно от проучванията е свързано с консумация на кренвирши ( и други подобни храни) от пациенти с левкемия. Учени анализирали хранителния режим на децата от раждането до 10-годишна възраст. Тези, консумирали повече от 12 кренвирша на месец, са били 9 пъти по-предразположени към тази болест на  кръвта . Съществува риск и при майки, които често хапват кренвирши по време на бременността или докато кърмят.
Друго проучване, направено в град Денвър, Колорадо (САЩ), разкрива, че децата, чиито майки са консумирали кренвирши, най-малко веднъж седмично по време на бременността, са били 2 пъти по-склонни да развият мозъчни тумори ( със същата вероятност като при тези, които ги консумират редовно).

Съставките на кренвиршите причиняват рак

Как кренвиршът може да причини рак?

Един от основните проблеми с тази храна, консумира на често от деца е, че съдържа нитрити като консерванти, с цел да се предотврати ботулизъм. Когато кренвиршът се сготви, тези нитрити се свързват с други естествени компоненти на месото и образуват канцерогенни съединения, наречени N-нитрозо.

Счита се, че нитритите се съединяват в стомаха и образуват вещества, които причиняват тумор на пикочния мехур, мозъка,  стомаха , бъбреците, хранопровода и устната кухина. „Преработените” меса също съдържат нитрити, а не само кренвиршите. Същото се отнася и за хамбургера и бекона.
Не всички кренвирши, които се продават, съдържат нитрити. Можете да познаете кои съдържат това вещество – по цвета им. Ако са по-ярко червени на цвят ( цветът на прясното месо), това означава, че са използвани много консерванти.
Кренвиршите, които не съдържат нитрити, са тези с по-светлокафяв цвят на обелката. Не се заблуждавайте – някои от производителите на храни знаят как да съчетаят нитритите с други съставки, за да изглежда кренвиршът по този начин.

Производство на кренвирши

Консумирайте домашно адаптирани кренвирши, а не „индустриализирани”,които се в запечатани опаковки.
П репоръчва се да не се из я ж дат повече от 12 кренвирша на месец, независимо от това къде ги купувате. Опитайте се да разберете какви видове се предлагат на децата в училище.
Вярно е, че и някои зеленчуци съдържат нитрити (най-вече  зелените, като маруля, целина и спанак), но консумацията им намалява риска от рак. Това вероятно се дължи на факта, че те не образуват N-нитрозо дори при варене. Нитритите в зеленчуците съдържат витамини С и D, които дори потискат производството на N-нитрозо.

Как се правят кренвирши?

Ако все още сте любопитни за тази храна или ако изследванията, направени за нитритите, не са ви убедили напълно, ще е полезно да научите как се правят кренвиршите. След това решете дали ще продължите да се храните с тях.

Имаме предвид, разбира се, масовите кренвирши – чийто произход е “рисков.”
Лекари, диетолози, учени и изследователи са анализирали всеки един от компонентите, които се намират в кренвирша. Съществуват много видове кренвирши. Всеки от тях – с характерен аромат, консистенция, вкус и съставки.

Кренвиршите се приготвят от различни видове птици

Механично отделено месо

Кренвиршите се приготвят от различни видове птици, най-вече от пилета и пуйки. Перата се премахват, а птиците се поставят в механична система, разделяща костите от месото. Това може да бъде направено с крави и прасета, но е по-трудно. Микроскопски анализ на месо, използвано за кренвирш, показва наличие на различни видове тъкани: натрошени кости, нерви, хрущяли, кръвоносни съдове, кожа и т.н.

Ароматизатори и вода

Втората основна съставка на кренвирша е водата. Съгласно регламентите за хранителни стоки най-малко 10 % от всеки кренвирш трябва да е вода. За някои марки е установено, че съдържат до 50 %. Проблемът, разбира се, не е във водата, а в сместа. Изкуствените аромати се разреждат с нея, а точното съотношение зависи от нормативната уредба на различните страни. Тези аромати са химични агенти, есенции или други субстанции, които ги правят по-пикантни и и по-вкусни.

Сол и царевичен сироп

Тези две съставки се намират в големи количества във всички заведения за бързо хранене. Царевичният сироп, който се използва за сгъстяване ( за по-добра текстура и сладост), се свързват с традиционните кренвирши. Солта (натриев хлорид) е важна за производството, но често се слага в прекомерни количества (един кренвирш съдържа почти 500 мг сол, т.е. 20 % от препоръчителната дневна доза.

Натриеви фосфати и калиеви лактати

Кренвиршите съдържат много сол и химични вещества

Натриевият фосфат е смес от натриеви соли и фосфорна киселина и има функция на хранителна добавка. В този конкретен случай взаимодейства с протеините (което ги прави “безполезни”), за да стане кренвиршът по-сочен и да се намали загубата на вода. Калиевият лактат е вид сол и се използва като регулатор на киселинността и антиоксидант. Това е консервант за месо, който има антимикробни свойства (убива вредните бактерии)

Може да ви заинтересува ...
7 потенциално опасни храни увеличаващи риска от развитие на рак
Здраве и Красота
Прочетете го в Здраве и Красота
7 потенциално опасни храни увеличаващи риска от развитие на рак

Въпреки че тялото на всеки човек е различно, експерти са съгласни, че честата консумация на тези храни, увеличава риска от развитие на рак.


Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.


  • Adegbemiro B. Risk factors in street food practices in developing countries: A review. Food Science and Human Wellness. 2016; 5(3): 141-148.
  • Eloi Chazelas, Fabrice Pierre, Nathalie Druesne-Pecollo, Younes Esseddik, Fabien Szabo de Edelenyi, Cédric Agaesse, Alexandre De Sa, Rebecca Lutchia, Stéphane Gigandet, Bernard Srour, Charlotte Debras, Inge Huybrechts, Chantal Julia, Emmanuelle Kesse-Guyot, Benjamin Allès, Pilar Galan, Serge Hercberg, Mélanie Deschasaux-Tanguy, Mathilde Touvier, Nitrites and nitrates from food additives and natural sources and cancer risk: results from the NutriNet-Santé cohort, International Journal of Epidemiology, 2022;, dyac046,
  • Guerra Ramírez L. Cuantificación de sodio total en salchichas de consumo popular distribuidas en supermercados de la ciudad de Guatemala. Guatemala: Universidad de San Carlos, 2019.
  • Karwowska, Małgorzata, and Anna Kononiuk. “Nitrates/nitrites in food—Risk for nitrosative stress and benefits.” Antioxidants 9.3 (2020): 241.
  • Magee P, Barnes J. The production of malignant primary hepatic tumours in the rat by feeding dimethylnitrosamine. Br J Cancer. 1956; 10(1): 114-22. doi: 10.1038/bjc.1956.15.
  • Palavecino Ferraro F; Palacio M. Determinación de la concentración de nitritos en salchichas tipo Viena de marcas comerciales. Tandil: UNCPBA, Facultad de Ciencias Veterinarias, 2017.
  • Poppe Leaño C. Estandarización de la técnica para la determinación de nitritos en salchichas expendidas en mercados de la ciudad de La Paz. La Paz: Universidad Mayor de San Andrés, 2019.
  • Segurondo Loza R, Lina Trigo O, Céspedes Valeros L. Vigilancia de nitritos y nitratos presentes en salchichas expendidas en los mercados: Rodríguez y Villa Fátima de la ciudad de La Paz. Rev. Cs. Farm. y Bioq. 2020;  8(1): 67-78.
  • Villamil-Galindo, E. V. G., & Piagentini, A. M. (2021). El uso de Nitratos y Nitritos en la Industria cárnica, lo bueno, lo malo y el modelado matemático para optimizar su uso. Una revisión. Alimentos Hoy29(56), 41-76.
  • Xie, L., Mo, M., Jia, H. X., Liang, F., Yuan, J., & Zhu, J. (2016). Association between dietary nitrate and nitrite intake and site-specific cancer risk: Evidence from observational studies. Oncotarget7(35), 56915.

Съдържанието на тази публикация е само с информативна цел. По никакъв начин не може да служат за улесняване или заместване на диагнози, лечения или съвети от професионалист. Консултирайте се с доверения си специалист, ако имате съмнения или търсите одобрението му преди да започнете всяка една процедура.