Моминската вратига: ползи и противопоказания

В природната медицина моминската вратига се използва за понижаване на висока температура и облекчаване на различни заболявания. Ще ви кажем какво казва науката за медицинските й приложения.
Моминската вратига: ползи и противопоказания
Franciele Rohor de Souza

Прегледано и одобрено от фармацевт Franciele Rohor de Souza.

Написано от Daniela Echeverri Castro

Последна актуализация: 19 ноември, 2022

Моминската вратига, с научно наименование Tanacetum parthenium, е растение, което принадлежи към семейство Asteraceae, към което принадлежат и хризантемите и маргаритките. Всъщност някои хора го наричат „голямата маргаритка“ поради поразителните му жълти цветя с бяло.

Произхожда от Балканския полуостров, но се е разпространило в части от Европа, Азия и Северна Африка. От средата на 19-ти век достига до някои части на Съединените щати. Днес е известно както с декоративните си, така и с медицинските си приложения.

Както е описано подробно в преглед, споделен в Pharmacognosy Reviews , приписват му се противовъзпалителни, кардиотонични, антиспазматични, противотуморни и еменагогични свойства. Това до голяма степен се дължи на съдържанието на фитокомпоненти, включително флавоноиди, сесквитерпенови лактони и пинени. Искате ли да научите повече?

Основни ползи от моминската вратига

Моминската вратига често се бърка с лайка (Matricaria chamomilla ), поради приликата на цветовете. Цветовете й обаче са малко по-големи и обикновено излъчват силна, горчива миризма. Освен това съставът и лечебните й приложения също варират. Нека да ги разгледаме.

лайка.
Matricaria chamomilla.

Успокоява мигрената

Едно от основните приложения на билката моминска вратига е свързано с облекчаване на мигрена. Както инфузията, така и други добавки, получени от нея, често се използват за облекчаване на това заболяване. В това отношение проучване в епруветка, докладвано в списание Pain, прави интересни открития.

В това проучване изследователите установиха, че партенолидът – едно от активните съединения на растението – помага за инхибиране на серотониновите рецептори, като същевременно намалява вазодилатацията, възпалението и спазмите на гладката мускулатура. По този начин помага за намаляване на честотата и интензивността на мигренозните пристъпи.

Аналгетично действие

Мигрената не е единствената болка, която може да се облекчи с моминската вратига. В списанието Phytomedicine беше докладвано изследване върху животни, което предполага аналгетично действие при други видове болка. За да бъдем по-точни, изследователите заключават, че може да помогне за облекчаване на остра болка, невропатична болка и болка в ставите.

Необходими са повече изследвания, за да се докажат тези свойства при хора.

Анксиолитични и антидепресантни свойства

В народната медицина това растение се използва като помощник за подобряване на настроението в случаи на тревожност и депресия. Въпреки това, няма доказателства при хора, които да доказват подобни ефекти.

Както и в предишния случай, проучване при мишки, споделено в Journal of Ethnopharmacology, предполага, че растението има терапевтичен потенциал. В него се посочва, че T. parthenium има механизъм на действие, подобен на антидепресантите и анксиолитиците, като действа върху GABAergic системата.

Безопасност и възможни странични ефекти на моминската вратига

Оралната консумация на растението се счита за безопасна за повечето хора. Добавките и инфузията обикновено се препоръчват за прием до 4 месеца.

Някои хора обаче изпитват нежелани реакции, като:

Ако е така и при вас, най-добре е да преустановите употребата и да се консултирате с лекар. От друга страна, поради липсата на проучвания за безопасността му, консумацията му не се препоръчва за бременни и кърмачки. Нито при пациенти с анамнеза за алергия към амброзия.

Поради съдържанието на партенолиди не е препоръчително да дъвчете пресни листа от растението. Това вещество е дразнещо и може да доведе до проблеми като рани в устата, подуване или загуба на вкус. Не трябва да се нанася директно върху кожата.

Моминската вратига може да причини афти.
Афтите в устата са често срещан неблагоприятен ефект на билката при директна консумация на пресни листа.

Дозировка и препоръки

Добавките с моминска вратига могат да бъдат закупени под формата на таблетки, прах или изсушени листа. Инфузията обикновено е традиционната форма на консумация.

Въпреки това, не е установена точна дозировка. Необходимо е да се спазват препоръките на производителя.

Списание Drugs уточнява, че в случай на мигрена дозировката може да варира от 50 до 150 mg на ден. Лечението продължава максимум 4 месеца. Въпреки това, най-добре е първо да се консултирате с вашия лекар.

И при мигрена, и при други заболявания билката е само допълнение. Следователно, това не трябва да бъде лечение – първи избор и трябва да бъде придружено от други грижи или терапевтични мерки, предложени от специалиста.

Някои възможни лекарствени взаимодействия са както следва:

Какво да запомните за моминската вратига?

Моминската вратига стана популярна като добавка за намаляване симптомите на мигрена и техните рецидиви. Научните изследвания в епруветка и върху животни подкрепят тези предимства. Необходими са обаче по-убедителни изследвания при хора, за да ги потвърдят.

Може да помогне при други заболявания, но все още липсват доказателства. Във всеки случай, обикновено билковата добавка се понася добре от повечето хора. Препоръчва се да се консумира внимателно, за предпочитане под лекарски контрол.


Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.


  • Pareek A, Suthar M, Rathore GS, Bansal V. Feverfew (Tanacetum parthenium L.): A systematic review. Pharmacogn Rev. 2011 Jan;5(9):103-10. doi: 10.4103/0973-7847.79105. PMID: 22096324; PMCID: PMC3210009.
  • Materazzi S, Benemei S, Fusi C, Gualdani R, De Siena G, Vastani N, Andersson DA, Trevisan G, Moncelli MR, Wei X, Dussor G, Pollastro F, Patacchini R, Appendino G, Geppetti P, Nassini R. Parthenolide inhibits nociception and neurogenic vasodilatation in the trigeminovascular system by targeting the TRPA1 channel. Pain. 2013 Dec;154(12):2750-2758. doi: 10.1016/j.pain.2013.08.002. Epub 2013 Aug 8. PMID: 23933184; PMCID: PMC3843982.
  • Di Cesare Mannelli L, Tenci B, Zanardelli M, Maidecchi A, Lugli A, Mattoli L, Ghelardini C. Widespread pain reliever profile of a flower extract of Tanacetum parthenium. Phytomedicine. 2015 Jul 15;22(7-8):752-8. doi: 10.1016/j.phymed.2015.05.006. Epub 2015 May 27. PMID: 26141762.
  • Ernst E, Pittler MH. The efficacy and safety of feverfew (Tanacetum parthenium L.): an update of a systematic review. 2000. In: Database of Abstracts of Reviews of Effects (DARE): Quality-assessed Reviews [Internet]. York (UK): Centre for Reviews and Dissemination (UK); 1995-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK68266/
  • Killoran CE, Crawford GH, Pedvis-Leftick A. Two cases of compositae dermatitis exacerbated by moisturizer containing feverfew. Dermatitis. 2007 Dec;18(4):225-9. doi: 10.2310/6620.2007.06063. PMID: 18021604.

Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.