Колоректалните полипи: характеристики и симптоми
Колоректалните полипи са един от най-често срещаните проблеми в тази област от тялото. Те засягат приблизително 15-20% от населението. Полипите са доброкачествени в повечето случаи, въпреки че някои са канцерогенни или могат да станат такива с времето.
Всеки може да има полипи на дебелото черво, но те са по-често срещани при хората, които са страдали от тях преди, или които са над 50 години. Това е също случая при хората със семейна история на това заболяване и/или които са страдали от рак на дебелото черво в миналото.
През повечето време, колоректалните полипи са асимптоматични и като цяло могат да бъдат открити чрез колоноскопия. Важно е да се извършва това изследване периодично защото премахването на полипите в ранен етап е много по-лесно и безопасно.
Колоректалните полипи: същност
Колоректалните полипи са парченца излишна тъкан, които растат в дебелото черво. Те възникват поради групирането на малък брой клетки, които растат в чревната лигавица. Това са доброкачествени тумори и могат да растат също в други области от храносмилателната система.
Те варират от 1 инч до няколко инча в диаметър. Те изглеждат като малки буци, които понякога растат върху нещо като „стъбло“, така че те наподобяват гъбички. Обаче полипите на дебелото черво могат да бъдат плоски. Обикновено те са разпиляни по чревната стена.
Има два вида полипи: неопластични и ненеопластични. Първите могат да станат канцерогенни и могат да са назъбени полипи или аденоми. Последните са като цяло доброкачествени и включват хиперпластични полипи, възпалени полипи и хамартоматозни полипи. Като цлостно правило, колкото по-голям е полипа, толкова по-голяма опасност има той да стане канцерогенен.
Вижте също: 5 съвета за предпазване от рак на дебелото черво
Причини за колоректалните полипи
Причината, поради която растат полипи в дебелото черво, не е известна. Учените установили, че мутациите на различни гени променят клетъчното делене и това продължава да се случва, дори когато не е необходимо. В резултат от това се образуват полипи.
Някои хора са изложени на по-голям риск от развиване на полипи на дебелото черво, както споменахме отгоре, предимно хората, които са над 50 и имат лична или семейна история на полипи или рак на дебелото черво. Също така подложени на риск са пушачите, алкохолиците, хората със затлъстяване и хората с диабет тип 2.
Друга рискова група са хората, които страдат от язвен колит или болестта на Крон. В по-редки случаи това са наследствени заболявания, които предразполагат човек към развитието на полипи. Тези заболявания са:
- Синдромът на Линч
- Фамилна аденоматозна полипоза
- Синдромът на Гарднър
- MYH-свързана полипоза
- Синдром на Пойтц-Жегърс
- Синдром на назъбената полипоза
Колоректалните полипи: симптоми и диагностика
Както споменахме отгоре, повечето колоректални полипи не показват симптоми. Някои хора може да проявят анално кървене, което те често забелязват защото омърсява бельото им или тоалетната хартия след движение на червата. Може също да има кръв в изпражненията.
Освен това, запекът или разстройството, което продължава повече от седмица, също подсказва за присъствието на полипи. Обаче през цялото време, лекарите ги засичат чрез специфични изследвания като колоноскопия, колонография, гъвкава сигмоидископия и/или анализ на изпражненията.
Колоноскопията е най-подходящото изследване, което може да се извърши, тъй като позволява на лекарите да открият колоректални полипи. Също така им позволява да ги премахнат когато ги открият. Това е много по-ефективна процедура.
Вижте също: 7 ранни симптоми на рака на дебелото черво
Друга интересна информация
Има няколко начина за премахване на полипи по време на колоноскопия. Лекарите понякога ги изрязват с жица или с ножици за биопсия. Също така е възможно да се изгори техния корен с електрическо средство. Тези процедури не са болезнени тъй като очертанието на червото не е чувствително към такива стимули.
След премахване, лекарят ще изпрати тъканта на лаборатория за изследване. От там ще преценят дали е канцерогенна или не. Има периоди когато не може да премахнат полипите по време на колоноскипия, но все още могат да ги отбележат или да направят ендоскопична татуировка върху тях. Това прави полипите по-лесни за откриване по време на операция.
Премахването на полипи е политектомия и амбулаторна процедура с няколко усложнения. Само в редки случаи води до дишане или малки перфорации, които лекарят трябва да излекува. Във всички случаи той ще препоръчва бъдещи колоноскопии през следващите години.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Barreda, F., Combe, J., Valdez, L. A., & Sánchez, J. (2007). Aspectos clínicos de los pólipos colónicos. Revista de Gastroenterología del Perú, 27(2), 131-147.
- Rivero, M., Castro, B., & Fernández Gil, P. L. (2012). Pólipos y poliposis cólica. Medicine. https://doi.org/10.1016/S0304-5412(12)70324-4
- Falconi, L. M. (1976). POLIPOS DEL COLON. Cirugia Del Uruguay.
