Как живеят хората с мизофония?

За хората живеещи с мизофония, това може да се превърне в тормоз, ако не вземат подходящите мерки за справяне със ситуацията.Този рядък проблем все още не е признат официално за заболяване.

Мизофонията е едно от онези състояния, които остават невидими за почти всички. Хората с мизофония живеят в пълен кошмар в резултат на чуването на обичайни шумове, на които повечето от нас дори не обръщат внимание. Например звукът от човека дъвчещ дъвка, ромоленето на дъжда или скърцането на молива или химикала по хартията.

Най-лошото е, че много здравни специалисти не обръщат внимание на оплакванията на хората с мизофония. Те определят тези хора като маниаци, като хора с биполярно разстройство или с шизофрения.

Животът с мизофония не е никак лесен. Болните трябва не само да се справят с постоянното дразнене от околната среда. Те трябва да се изправят и през общото неразбиране и безразличие към проблема им. Освен това към момента няма открито лечение за тази селективна хиперчувствителност към звуци.

Какво е мизофония?

Терминът мизофония буквално означава “омраза към шума”. Става въпрос за разстройство, при което човек нерационално отхвърля и реагира бурно към звуци от ежедневния живот. Определя се като патологична форма на акустична чувствителност.

Когато хората с това разстройство чуят определени звуци, те стават раздразнителни и имат желание да крещят или да удрят. Обикновени звуци като този при дишане може да предизвика гняв, тревожност и паника.

Не всички хора с мизофония имат чувствителност към едни и същи звуци. Най-честите такива са свързани с храна – дъвкане, сърбане, прегръщане и други. Но неприятни звуци като скърцането на стол или барабаненето с пръсти също могат да предизвикат такава реакция.

Причини и симптоми на мизофония

Мизофонията е призната за медицински проблем през 90-те години на миналия век. Въпреки това научната общност все още не е приела напълно това разстройство за заболяване. Към днешна дата има малко лекари, които са компетентни при поставяне на диагноза мизофония.

Най-вероятно хората страдат от това разстройство поради неврологичен проблем. Според направените проучвания при тези хора се наблюдава необичайна дейност в предната инсула. Експертите считат, че има аномалия в „обработването“ на емоциите при възприемането им.

Този проблем е класифициран по-скоро като симптом отколкото като клинично заболяване. Появява се през детството, но има и случаи, в които мизофонията се наблюдава в по-късен етап от живота. Освен изключително силната селективна чувствителност към звуци и тревожността, която поражда, няма други видими проява ни този проблем.

Няма определени специфични изследвания за определяне дали човек страда или не от мизофония. Поставянето на диагноза обикновено става чрез наблюдаване реакцията на човек към определени звуци. Докато много хора могат да се харесват определени звуци, тези с мизофония имат непропорционални реакции.

Как живеят хората с този проблем?

Мизофонията напълно променя живота на човек. Една от първите последици е социалната изолация и липсата на подкрепа. В зависимост от това колко силна е непоносимостта на човек към ежедневните звуци, той може да има нужда да се изолира от останалите, за да избегне силния дискомфорт и тревожност. Това е така, тъй като отвращението на тези хора почти винаги е свързано със звуците издавани от хората около тях.

Ситуацията може да стане много сложна и да попречи на болните да работят извън дома си, тъй като това би ги изложило на постоянен шум. Невъзможността за елиминиране на звуци като този от клавиатурата на компютър или дишането на човек, ограничава шансовете за социална интеграция на тези хора.

Хората живеещи с мизофония понякога избират носенето на слушалки и постоянното слушане на музика, тъй като повечето нямат проблеми с мелодичните звуци. Това им позволява да се дистанцират от шумовете в околната среда. По същия начин тези хора могат да използват тапи за уши, антифони и други подобни средства.

Може ли да бъде направено нещо в помощ на хората с мизофония?

Към момента няма открито лечение при мизофония. Има проведени редица проучвания по темата.

Междувременно болните трябва да работят върху изграждането на адаптивно поведение. С други думи да открият стратегии, с които да избегнат социалната изолация. Психотерапията е изключително полезна в тези случаи.

Техниките на отпускане и релаксация също могат да бъдат полезни. Те предлагат ефективни средства за справяне с тревожността. Във всички случаи е важно болните да говорят с близките си приятели и семейството си, за да ги запознаят с проблема и за да получат разбиране.