Защо японските деца винаги слушат родителите си?
Япония е невероятна страна. Сред редицата уникални неща, с което я познаваме, трябва да споменем и че японските деца са много послушни и добре възпитани, любезни и внимателни. Те спазват правилата и се подчиняват, адаптирайки поведението си към това, което се очаква от тях. Този начин на отглеждане и възпитаване на децата е уникален.
Японските родители са уверени, че децата им ще се научат да се държат правилно, виждайки примера, който самите те им дават. Чувстват се изключително отговорни за начина, по който ще израстат децата им.
Вероятно се чудите как японският модел „дава“ деца, които винаги слушат родителите си. Прочетете следващите редове и научете кои са най-важните елементи в отглеждането на японските деца. Ще се умерите сами, че този модел е доста по-различен от нашия.
Японските деца слушат и са чудесно възпитани
Според проучване сравняващо отделните техники за отглеждане на деца в различните общества, публикувано от Канзаската асоциация за детско психично здраве, озаглавено “Дисциплината в ранното детство” , японските семейства живеят в привързаност, съпричастност и хармония.
Проучването показва, че японските деца се подчиняват и държат в обществото като възрастни. Въпреки това у дома децата са напълно зависими от родителите си (особено от майките си). Те не се бунтуват срещу зависимостта. Напротив – приемат я и я разбират.
Японските родители се справят с тенденцията сред децата да правят каквото си поискат чрез максимална близост. Ето защо повечето японски деца не реагират гневно. (Въпреки че винаги има изключения).
Прочетете и: Как да контролирате неподчинението на децата?
Привързаността в Япония
Родителите, особено майките, имат изключително близка връзка с децата си. Родителите насърчават тази близост и насърчават зависимостта. Както е обичайно за Япония, родителите обличат и хранят децата. Освен това спят заедно с тях, докато децата им навършат 6 години.
Връзката между децата и майката е съкровена. Те образуват едно цяло и “сливат съзнанието си ”; не са две отделни, независими човешки създания. През първите три години от живота на детето, майката ходи навсякъде с него.
В Япония майките са изключително привързани към децата си. Там не е обичайно децата да ходят на детска градина или предучилищна, преди да станат на три години. Началното образование започва на тази възраст.
Японският модел за отглеждане на деца
Много японски родители вярват, че децата им са добре възпитани, поради факта, че моделът за отглеждането им се базира на философските им вярвания: конфуцианството.
Този модел за отглеждане на деца взаимства от конфуцианството идеята за възпитание на децата с много любов и внимание. Тези добродетели водят до вътрешен мир и щастие.
Стъпвайки на тази идея, ето и някои от основните елементи на японския модел за отглеждане на деца:
Силата на предложението
Японските майки използват механизми като убеждаване, предлагане и дори засрамване, за да създадат необходимата дисциплина в децата. По този начин избягват директната конфронтация с тях. Съвсем естествено така намаляват упоритостта и агресивното поведение на децата.
Освен това японските майки използват силата на предложението, когато казват на децата си какво трябва да правят. Вместо: “Прибери си играчките!”, те казват: “Какво трябва да направиш с играчките си сега?”. По този начин детето само трябва да даде верния отговор и да го изпълни. Ако детето не иска да направи това и казва, че не е чуло въпроса или предложението на майка си, тя се опитва да се пошегува с него. Така детето би се подчинило по-лесно и не би се чувствало засрамено.
Силата на жестовете
Японските деца са толкова привързани към майките си, че познават и разчитат перфектно емоциите и жестовете им. Познават и усещат хармонията в майките си. Затова не им се противопоставят, за да не нарушат тази хармония.
Когато майката предлага нещо на детето си, на лицето й се появява изражение, казващо на детето, че тя би се изненадала, ако то не й се подчини.
Въпреки това майката не гълчи детето си и не го наказва директно. Тя отново му казва, че е разочарована чрез изражението на лицето си. Тъй като детето интуитивно иска да съхрани хармонията с майка си, то избягва конфронтацията и прави това, което се очаква от него.
Препоръчваме ви да прочетете и: 5 грешки, които често допускат строгите родители
Разбиране и любов: ето защо японските деца слушат
Освен всичко казано японските майки отлично разчитат настроенията на децата си. Използват това си качество, за да променят използваната техника за възпитание, когато е необходимо.
Ако забележат, че детето не е в настроение да изпълни исканото с молба, те правят всичко възможно да не изискват нищо от него в момента. Просто го отлагат за по-късно.
Ако детето откаже да прибере играчките си, майка му си остава любезна и леко снизходителна. Тя казва, че детето не е готово да направи това или е прекалено уморено. А може би просто още му се играе.
Много японски родители се държат по начин, който прави децата им обичани, оценени и уважавани. Те са олицетворение на търпение, внимание и съчувствие. Този модел за отглеждане на деца е истинско предизвикателство за европейските майки.
Бихте ли искали да го опитате и вие?
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Rothbaum, F.; Pott, M.; Azuma, H.; Miyake, K.; Weisz, J. 2000. The Development of Close Relationships in Japan and the United States: Paths of Symbiotic Harmony and Generative Tension. Child Development. https://scholar.harvard.edu/files/jweisz/files/2000b.pdf
- Holloway, Susan. (2010). Japanese Women, Parenting, and Family Life.
- Kawano, A., Matsuda, T., & Xiao, L. (2015). Educación social en Japón. Pedagogia Social Revista Interuniversitaria. https://doi.org/10.7179/psri_2016.27.12
- Gainey, Peter & Andressen, Curtis. (2002). The Japanese Education System: Globalisation and International Education. Japanese Studies. 22. 153-167. 10.1080/1037139022000016564.
- Damian J. Rivers (2010) Ideologies of internationalisation and the treatment of diversity within Japanese higher education, Journal of Higher Education Policy and Management, 32:5, 441-454, DOI: 10.1080/1360080X.2010.511117