Загуба на слуха: симптоми и лечение
Знаете ли кои са основните симптоми и как се лекуват състоянията на загуба на слуха?
Загубата на слуха представлява увреждане на слуха и невъзможност да чуваме правилно. Има няколко стъпки, през които трябва да премине тялото ви, за да чувате правилно.
Първо звукът влиза през ушния канал. Достига до тъпанчето и го кара да вибрира. Тази вибрация се пренася до верига малки костици, стимулиращи кохлеята (вътрешното ухо).
В кохлеята има клетки, превръщащи тези вибрации в енергия. Тази енергия се пренася по слуховия нерв към мозъчния ствол под формата на нервни импулси. От там те достигат до мозъчната кора. Така вие чувате звуците около вас.
Видът на загубата на слуха зависи от това, коя част от описания процес не работи правилно. В следващите редове ще ви опишем различните видове загуба на слуха, както и начините за лечението им.
Видове загуба на слуха
Има два основни вида загуба на слуха: проводна и невросензорна. Ако има увреждане на външното и средното ухо (тъпанчето и костиците) загубата на слуха е проводима. При невросензорната загуба на слуха има увреждане на кохлеята, слуховия нерв, мозъчния ствол или мозъчната кора.
Симптоми
Обикновено хората бързо разпознават проблема. Тялото ви се опитва да компенсира загубата на слуха по различни начини. Наблюдават се различни промени свързани с това състояние.
Основният симптом е това какви видове звуци можете или не можете да чувате. Обикновено при проводимата загуба на слуха е по-трудно да се чуват тихите звуци. При невросензорната е трудно различаването на отделните звуци, но пък се чува силата им.
Обикновено по-трудно е чуването на по-високите звуци. Именно затова хората с такива проблеми чуват по-трудно женските отколкото мъжките гласове. Трудно е и улавянето на звуците от околната среда. В други случаи хората с проблеми със слуха си мислят, че определени звуци са по-силни, отколкото са в действителност.
В зависимост от случая има и други общи симптоми при загуба на слуха. Един от най-често срещаните е болката в ухото. Освен това, ако е увреден и органът отговарящ за равновесието, може да се наблюдават и оплаквания като виене на свят и замаяност.
Прочетете и: Шумът в ушите – 5 натурални средства
Ако загубата на слуха не бъде лекувана, този проблем може да затрудни общуването. Освен това могат да се появят и други емоционални последици като депресия.
Лечение
За да бъде лекувана загубата на слуха, трябва да се знае причината за нея. След това в зависимост от вида й лекарите назначават най-подходящото лечение.
Лечение при проводима загуба на слуха
Ако причината за проблема е натрупване на ушна кал, лекарите ще я почистят. Ако става въпрос за увреждане на веригата от костици, те могат да бъдат възстановени или заменени. Ако проблемът е отит, на болния ще бъдат предписани антибиотици. Ако в ухото има течност в резултат на инфекция, лекарите ще дренират ухото.
Ако е засегнато тъпанчето, спукано е или е увредено от инфекция, лекарите предприемат мерки за възстановяването или замяната му.
Друга възможност са имплантните системи за костна проводимост. Те улавят вибрациите от звуците във въздуха и ги предават на вътрешното ухо. По този начин могат да бъдат решени проблемите на средното ухо.
Препоръчваме ви да прочетете и: Съвети за добра ушна хигиена
Лечение на невросензорната загуба на слуха
В тези случаи обикновено причините не могат да бъдат отстранени. Затова се прибягва до поставянето на импланти. Освен тях има и терапевтични опции, както и неимплантируеми начини на лечение.
С други думи хората с този проблем използват слухов апарат. Те променят звуците в зависимост от специфичните нужди на болния. Най-общо различаваме два вида слухови апарати:
- Кохлеарни импланти. Заместват функциите на органа на Корти.
- Слухови импланти за мозъчния ствол. Стимулират тази област, без да е необходимо звукът да преминава през вътрешното ухо и слуховия нерв.
Запомнете, че единственият човек, който може да ви назначи най-подходящото за вашия случай лечение е професионалист с необходимия опит и познания.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Díaz, C.; Goycoolea, M., & Cardemil, F. (2016). “Hipoacusia: Trascendencia, incidencia y prevalencia”, Revista Médica Clínica Las Condes, 27 (6): 731-739.
- Taha, M., & Plaza, G. (2011). “Hipoacusia neurosensorial: diagnóstico y tratamiento”, Jano: Medicina y humanidades, 1773: 63.
- Aguado, G. (2015). “Trastornos específicos del lenguaje e hipoacusia”, Revista de Logopedia, Foniatria y Audiologia, 35 (4): 171-176.
- Olarieta, J.; García-Alcántara, F.; Pérez, N., & Rivera, T. (2015). “Hipoacusia”. Medicine (Programa de Formación Médica Continuada Acreditado, 11 (91): 5445-5454.
