4 удивителни неща, на които ни учат внуците

Никой не се ражда, знаейки всичко за отглеждането на децата.

Внуците ни преподават много уроци всеки ден. Всъщност те дори помагат да научим неща за себе си, за които до момента не сме си и представяли.

Вярно е, че да станеш родител е нещо, което променя живота ти. Подаръкът да бъдеш баба или дядо на свой ред дарява с друго удивително усещане за щастие.

Има много млади баби и дядовци и такива, които никога не са очаквали някога да имат внуци, тъй като децата им са изчаквали най-подходящия момент за сдобиване с деца.

Всяка история е различна, но повечето от нас очакват да станат баба и дядо като един необикновен етап от живота, който предполага нови предизвикателство за личностно развитие. Често внуците ни поставят в неочаквани ситуации.

Струва си да посветите малко време, за да размишлявате върху този момент от живота и да го анализирате.

Внуците ви: малък куп от емоции, които внасят светлина в живота ви

Всички ние знаем, че отговорността за отглеждането на децата е на родителите. Те са ангажирани със задачата да бъдат до детето си във всеки един етап от живота му.

Бабите и дядовците са второто ниво на грижа за детето. Контактът, който те установят с внуците, зависи от качеството на отношенията им със собствените им деца.

Всички ние знаем, че понякога връзката с родителите не е от най-безоблачните.

Въпреки това по-голямата част от хората успяват да поддържат позитивна и обогатяваща връзка със своите родители. Поради това бабите и дядовците се превръщат в основна подкрепа в процеса на оглеждане на внуците.

В следващите редове ще обясним колко важни са внуците в живота на техните баба и дядо:

1. Те ни карат да преосмислим грешките, направени със собствените ни деца

Никой не се ражда, знаейки всичко за отглеждането на децата. Понякога определени лични ситуации ни принуждават да отгледаме децата си по начин, който не сме предполагали (поради финансови проблеми, професия, която изисква посвещаване на повече време извън дома и т.н).

• Когато отглеждат своите внуци, бабите и дядовците започват да размишляват за това, как е можело да направят нещата иначе или да поправят грешките, направени със собствените им деца.
• Вместо да избягват правенето на същите грешки с внуците, те дават съвети на новите родители. Без съмнение всички родители би трябвало да вземат под внимание препоръките.

2. Единствената цел: да даряваме щастие

Правила, ограничения, предупреждения и наказания за лошо поведение – всички те трябва да се прилагат от родителите.

• Бабите и дядовците образоват, но тяхната отговорност не е същата. Тяхната роля като основни „играчи“ в процеса на отглеждане е в миналото. Тяхната отговорност сега е преди всичко да помагат на своите внуци да бъдат щастливи.
• Внуците са свеж източник на енергия, която ни кара да даваме най-доброто от себе си. И най-вече да се превърнем в едни от най-обичаните роднини на децата на децата ни.

3. Наследството, което ще оставим на внуците

Всяко нещо, което сме преживели, всичко, което сме открили, нашето минало с триумфите, страховете, приключенията и прекрасните гледки, това са все неща, които са съкровища и можем да предложим на внуците ни.

• Имайте предвид, че един от начините да бъдем запомнени в собственото ни семейство е посредством тези малки потомци – чрез ангажирането им с нашите истории и емоции.
• Разговаряйте с тях колкото често можете, бъдете разказвач на истории и разполагайте с отговор на всеки въпрос. Бъдете окуражени, развълнувани и се събуждайте заредени с положителна енергия заради искрените им усмивки.

4. Откриваме силни страни, които сме загубили във времето

Когато отглеждате дете, нещо се променя във вас отвътре: научавате се да не се предавате, да се борите за своите деца, за да им дадете най-доброто, което животът предлага.

• По-късно, когато тези деца станат възрастни, те ще навлязат в живота по-лесно и като зрели хора. Това ще ви накара да се чувствате горди, но също така може да почувствате, че един етап от живота ви е приключил.
• Всеки един човек има свои хобита, семейство и отговорности. Появата на внуците провокира много промени за пореден път.
• Тогава променяме дефиницията за себе си: „баба и дядо сме“ и това ни задължава да помагаме на внуците колкото е възможно като бъдем източник на емоционална подкрепа и внимание.

Да си баба и дядо може да е уморително, но и вълнуващо. То ни предлага нови предизвикателства, които сме готови да приемем с оптимизъм.