Теория на обективизирането: какво представлява и какви са последствията от нея?
“Аз съм нещо повече от красиво лице.” Това е фраза, която много добре може да бъде отпечатана върху тениска. Въпреки това, ако го разбием малко, можем да открием дихотомия. Красота и тяло срещу интелигентност или други качества, сякаш са взаимно изключващи се термини. И така, какво общо има това с теорията за обективизирането?
Това е почти като тялото да е цялото лице или ако има добавена стойност, която трябва да се демонстрира, извън самото тяло. Сякаш нечия стойност е депозирана там.
Това е, за което се отнася теорията за обективизирането: тя отчита процесите, включени в обективизирането на хората, в тяхното редуциране до „една единствена част“ и последствията, които това провокира. Нека да разгледаме по-отблизо какво точно представлява това.
От какво се състои теорията за обективизирането?
Теорията за обективизация набляга на процесите, чрез които хората се третират като обекти. Ефектът е, че това, което е подчертано, “нещото или предметът”, има предимство пред цялата личност.
Въпреки че се прилага за различни случаи, като критика на капитализма или шефове, които обективизират своите служители (средства за постигане на цел), това е най-разпространено във връзка с жените и техните тела. С други думи, често се отнася до обективизирането на телата на жените и момичетата.
От друга страна, един от основните му недостатъци се крие в ефекта, предизвикан от този поглед или тази обективна оценка; това се случва при интернализацията на визията за себе си като обект.
Например, когато се прилага към тялото в случая на жени, това се превръща в опит хората да обърнат повече внимание на тялото си и факта, че се смятат за повече или по-малко ценни в зависимост от това. По този начин останалите им лични качества губят значение.
Кратка история на теорията за обективизирането
В историята на развитието на теорията за обективизация можем да цитираме много различни приноси. Един от тях идва от умовете на професионалисти, занимаващи се с психология и социология. Като Уилям Джеймс или Чарлз Кули, които изследват концепцията за огледалното аз.
Тази теория твърди, че това, което другите хора виждат в нас, има ефект върху това, което мислим за себе си – тоест върху нашето собствено самовъзприятие.
Това въздействие се осъществява по три начина: чрез идеите, които получаваме за това как другите ни виждат и възприемат. Според преценката, която правим за тях (положителна, отрицателна), и чрез емоцията, която предизвиква у нас.
Има дори проучвания, които подчертават, че чрез включването на визията за „самочувствие“ жените могат дори да загубят интерес към други въпроси, които не са свързани с тялото или към развитието на други умения.
Можем също така да цитираме труда на Фредриксън и Робъртс, датиращ от 1997 г. В който те говорят за ролята на пола в диференциалната социализация на мъжете и жените. Тя действа, като поставя тяхната стойност върху телата им. И обратно, силата, която хората си приписват, за да се разпореждат с тях.
Следователно е уместно да се спомене, че обективизирането е насочено към определен пол: засяга жените. Това не важи по същия начин при мъжете. Тъй като по принцип жените са най-обективизираните, особено по отношение на телата си.
Това има въздействие не само на социално и културно ниво (мястото и значението, придавано на жените), но и – и то значително – на психологическо ниво.
Прочетете и тази статия: Неутралността на тялото: каква е тази тенденция?
Какви са последствията?
Живеем в общество, което определя стандарти за това какво е желателно и какво не. И това се изразява в определени норми касаещи тялото. Така откриваме масови предписания за “перфектни” тела, които оказват влияние върху благосъстоянието на жените и момичетата.
Например, не е случайно, че най-често хранителните разстройства са налице при жените от ранна възраст.
В много случаи “култът към тялото” се е превърнал в мания. Която се изразява от преувеличени грижи до безкрайни естетични операции. Също така виждаме това във „вечната младост“, която човек иска да отпечата върху тялото си.
Това може да доведе до ниско самовъзприятие с чувство на срам, безпокойство и несигурност, че не се вписват в този идеален тип.
От друга страна, хиперсексуализацията на телата също е симптом на тяхната обективизация. Сред последиците на социално ниво, които откриваме – на по-видимо и насилствено ниво – е сексуалният трафик на жени (тялото се продава като стока), поддържан от патриархалната структура на мъжко господство.
Има обаче и по-фини форми. Като например безплатното влизане на жени в дискотека като „примамка“ за привличане на повече мъже. Следователно те са „продукт“.
Обективизирането може да се случи във всички видове взаимоотношения. Тоест не говорим само за уличен тормоз, може да се случи и в близки отношения.
Не пропускайте и: 5 признака, че партньорът ви губи интерес към връзката
Какво да запомните за обективизирането
Преди всичко трябва да сме наясно с нещо: обективизирането на жените и момичетата е форма на естетическо насилие, което дехуманизира хората, „фрагментира“ ги и ги превръща в обекти.
Необходимо е да се повиши осведомеността относно половите стереотипи. За да се премахнат, тъй като придават по-голяма стойност на женското тяло и неговата красота, вместо да насърчават други качества като интелигентност.
От друга страна и като се имат предвид последствията върху самочувствието на жените, важно е да се премахнат тези интернализирани вярвания, които ги карат да се възприемат като ценни само доколкото имат тяло, което да предложат.
Също така е необходимо да се признаят всички други качества. Които човек притежава отвъд “да бъдеш красиво лице”, както споменахме в началото. Човек не може да бъде сведен до тялото си.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Moya Garófano, A. Cosificación de las mujeres: Análisis de las consecuencias psicosociales de los piropos. Granada: Universidad de Granada, 2016. [http://hdl.handle.net/10481/43577].
- Sáez, Gemma, Valor-Segura, Inmaculada, & Expósito, Francisca. (2012). ¿Empoderamiento o subyugación de la mujer?: experiencias de cosificación sexual interpersonal. Psychosocial Intervention, 21(1), 41-51. https://dx.doi.org/10.5093/in2012v21n1a9.
- Kozee, H. B., Tylka, T. L., Augustus-Horvath, C. L., & Denchik, A. (2007). Development and Psychometric Evaluation of the Interpersonal Sexual Objectification Scale. Psychology of Women Quarterly, 31(2), 176–189. https://doi.org/10.1111/j.1471-6402.2007.00351.x.
