Скръбта – вътрешен процес, за който никой не е подготвен

· 17.11.2016
Опитайте се да приемете загубата и скърбете толкова време, колкото ви е нужно

Скръбта – нормална реакция на мозъка към всякакъв вид загуба, независимо от обстоятелствата. Всеки човек я възприема по различен начин. Трябва да си дадем толкова време, колкото ни е нужно, за да преминем през нея.

Скръбта е деликатен и сложен процес, чрез който ние се сбогуваме с някого, който е бил важен за нас.

Пътят, който трябва да изминем, изисква множество личностни процеси, кои сами трябва да развиваме и изграждаме ден след ден.

Начинът, по който всеки от нас достига до приемането на реалността винаги има една и съща цел: да отпечата своя любим в сърцето си и да го пази като най-скъп спомен.

Едва след като споменът за човека носи спокойствие, можете отново да си позволите да бъдете щастливи. Скърбенето не означава да забравим човека, а да излекуваме болката, за да се научим как да живеем без него.

Днес бихме искали да ви разкажем няколко полезни съвета как да се справите с това.

Моята скръб, твоята скръб

2-jena-s-peperudi

Психиатрите и психолозите се обединяват около следния факт: всеки човек приема скръбта по различен начин и трябва да уважим неговото състояние.

Понякога може да чуете хората да говорят неистини, като например  за най-здравословния начин за скърбене или универсални методи да се справиш мъката, които работят за всички. Ето и някои митове, които трябва да разбием още сега.

Фалшиви митове относно скърбенето

  • Хората, които не показват мъката си, не скърбят по правилния начин. Това не е вярно. Скърбенето е свързано с това каква е личността на човека.
  • Това означава, че неекспресивните хора, които не са свикнали да се освобождават от емоциите си и да говорят с другите с чувствата и емоциите си, се справят със скръбта по свой собствен начин.
  • Желанието да останеш сам със себе си, да подредиш мислите си и да се излекуваш от липсата, трябва да бъде уважено също както и в случаите, в които си избрал да посетиш психолог. Всеки човек лекува раните си по начина, по който го усеща.
  • Друг мит е, че времето лекува всичко. Това също не е вярно. Времето не лекува само по себе си, нито пък може да предизвика промяна, приемане и справяне със загубата.
  • Хубаво е да изясним този важен факт много ясно: липсата винаги ще се усеща в сърцето; времето не лекува това отсъствие просто така. Но то ще помогне за това „да боли по-малко“, за да може да продължите да живеете.
  • Ето и още един мит: болката те спохожда веднага, а хората, които не я усетят, са студени и безчувствени. Тази теза определено трябва да бъде опровергана.

След загуба на любим, дали заради инцидент или болест, болката не винаги идва в същия момент. Всъщност е възможно да минат няколко седмици, преди да има реакция.

Това не означава, че нямате чувства.

Често срещано е въздействието на смъртта да бъде отречено. Не можете да повярвате, затова и сте неспособни да реагирате. Постепенно идеята се осмисля, след което идва и болката.

3-peperuda

Техники за справяне с болката

Нека отново отбележим, че пътят на скръбта е много личен, труден и уморителен.

Няма специална техника, която работи при всички, особено поради причината, че всеки разбира болката по свой начин. Това означава, че всеки може да се справи с нея, така че да получи облекчение по най-добрия възможен начин.

Винаги обаче може да опитате с някои от тези стратегии.

Контролиране на мислите

Когато загубите някого, не умът реагира, а сърцето. Мислите ви са обхванати от емоции, страх и тревожност.

  • Трябва да контролирате своите мисли. Опитайте да ги идентифицирате, за да освободите част от емоциите си.
  • Контролирането на мислите означава, че не се самообвинявате и не вините другите хора за това, което се се случило. Човекът вече го няма, не е нужно да задържате цялата тази болка.

Трябва да приемете загубата и да скърбите колкото е нужно.

Контролиране на представите

Тази техника е била изключително полезна на много хора. Визуализирането може да бъде много полезно и пречистващо, и улеснява това „да кажеш сбогом„.

  • Отидете на място, където можете да останете сами. Уверете се, че ви е удобно и започнете да дишате дълбоко.
  • След това освободете съзнанието си и се фокусирайте само върху едно: вашия любим човек, който сте загубили.
  • Визуализирайте ги, но си ги представете спокойни и усмихнати. Това е моментът, в който можете да си поговорите с тях.

Направете вътрешен диалог с тях, говорете за всичко, което имате нужда да им кажете. Припомнете им  колко много ги обичате, а след това спокойно ги оставете да почиват в мир.

4-sbogom-jena-s-gluharche

Работете върху раните си всеки ден

Сега вече сте приели, че този човек повече няма да бъде част от живота ви. В мислите си вече сте си казали сбогом..а сега накъде?

Сега сте оставени сами с раните от липсата и с живот, който трябва да изградите наново, без вашия любим човек.

  • Разберете, че това е ежедневна борба, с която ще се сблъсквате отново и отново всеки ден. Трябва да разберете, че не сте сами – има много хора, които могат да ви помогнат.
  • Не се страхувайте да бъдете щастливи отново. Вашият любим човек винаги ще е в сърцето ви и трябва да се усмихвате и заради него.

Изживейте живота си, почитайки паметта им. Осмислете дните си, плачете винаги, когато е нужно и не се страхувайте да се смеете отново.

Този човек би бил щастлив да види как отново лицето ви се озарява от щастие.