Отваряйте повече очите си, а не устата си

Умеете ли да се откъснете от забързания съвременен живот? Успявате ли да чуете наистина човека, с когото говорите?

Да отворите очите си означава най-вече да разберете и откриете много повече неща, отколкото ако просто отваряте устата си и оставате слепи за всичко около вас.

Първата стъпка в осъществяването на връзка с някого е като се вслушаме в него. Добре е да знаем как да извличаме познание, докато устните ни са напълно затворени.

В съвременното общество трудно можете да направите тази важна интроспекция – да възприемете света посредством тишината на сърцето си, а умът на първо място да разбира, а не да съди.

Забързаността, социалните мрежи и стремежът да споделяме последните слухове понякога могат да влошат потребността ни от непосредственост, когато не разполагаме с време за рефлексия.

Затова в днешната статия искаме да ви предложим да поемете дълбоко дъх и да започнете да гледате на нещата от живота с отворени очи и отворено сърце. Ще се осмелите ли на това?

Отворете очите си, за да отворите ума си

Вероятно сте чували за призивите за „бавно“ живеене. Става дума за културна тенденция с психологическо и емоционално значение.

Човекът, който започна да мисли и да живее по този начин, искаше преди всичко да ни накара да поставим под съмнение мита, че скоростта ще ни дари с нови технологии.  Той не вярва, че хипервръзката ще бъде по-важна, отколкото качеството на комуникацията.

По подобен пример има движение, което е насочено към явлението „бързо хранене“. То се отразява върху начина на живот на хората, които предпочитат да поддържат постоянно бързо темпо.

Хората спряха да се гледат в очите, защото предпочитат да гледат в екраните си. С това обаче тревожната тенденция не се изчерпва.

Взаимоотношенията между хората изискват още да поразмишляваме върху следните теми:

Потребността да слушаме преди да започнем да говорим

Едно от нещата, които може да ви притесняват, когато водите разговор с даден човек, е, че той не ви слуша, нито ви разбира, но въпреки това ви отговаря.

• Преди да отворите устата си, трябва да отворите очите си и ушите си и да стартирате механизма на комуникация, с нужната доза емпатия.

• Този тип комуникация равнопоставя по важност вербалния и невербалния език.

Първият език е този на споделените думи. Очите ви обаче трябва да са нащрек за онези детайли, жестове и изражения. Вгледайте се в необятния емоционален свят, изразен с лицето на човека.

Важно е всеки да е способен да се откъсне от автоматизираната забързаност и да се наслади на отпускащите диалози, в които се свързваме 100% с човека пред нас.

Очите могат да “осъществят” връзка със сърцето

Сократ е казал, че изкуството на “виждането” е в силата да задаваме въпроса „защо“. Трябва да се научим да различаваме изкуството на „виждането“ от потребността да знаем ( „съзерцаваме“ ).

• Човекът, който е ограничен само да „вижда“ формата на нещата, слуховете и повърхността, не може да вникне в дълбочината на нещата.

Човекът, който само „вижда“ се ориентира по външния вид и собствената си оценка, без да успее да се свърже истински с хората пред него.

• Когато отправяте поглед към своята собствена реалност, вие го правите от по-интимна гледна точка. Оттук вашето съзнание свързва очите ви със сърцето ви и с това, за което ви е грижа. Когато виждате причината за всичко, вие установявате една изключителна връзка с околната среда и хората, които я населяват.

Очите казват истината, устата разказва само слухове

Казват, че честните очи не се нуждаят от субтитри, защото погледът е огледало на нашия емоционален свят. Ако очите ви притежават тази „магическа“ способност, използвайте я.

Слушайте, без да съдите и мислете, без да налучквате. Позволете на самия себе си да се доближите до човека, който ви говори. Така ще го разберете напълно и ще проявите уважение към него.

• Използвайте очите си, за да събирате информация. След това подберете правилно думите си. Никога не ги използвайте, за да наранявате. Бъдете честни, но не разрушавайте комуникацията.

• Ако срещнете някой, който не може да задържи погледа ви и избягва да ви гледа в очите, запитайте се защо. Може би става дума за недоверие или пък свенливост. Важно е, когато двама души разговарят, да се гледат в очите.

• Ежедневният живот на съвременния човек е наситен с моменти, когато се разпространяват слухове. Става дума за говорене, когато не се знае истината от първоизточник. Устните говорят, коментирайки с бясно темпо живота, без да се проявяват уважение или емоционална интелигентност.

Не се ядосвайте, когато чуете критика – не си струва. Човекът, който затваря очите си и използва само устата си, никога няма да е способен да каже истината за вас. Причината е, че той не ви познава.

Това е вашият свят, вашата реалност, вашият начин на мислене. Затова не си губете времето с неща, които не си струват.