Как умът влияе на тялото, а мислите се превръщат в болести?
Умът е толкова мощна машина, че може да окаже влияние върху физическото състояние. През последните години са написани много материали за връзката между ума и тялото. Като са установили, че те са много по-тясно свързани, отколкото сме си представяли.
Всеки е бил болен в един или друг момент в живота си. Тогава има чувството, че физическото заболяване отговаря на умственото състояние на възпрепятстване или безпомощност.
От друга страна, последните изследвания показват, че психическото благополучие е свързано с по-добро физическо състояние. Както действителното телесно здраве, така и възприятието, което имате за него.
По подобен начин обаче, ако умът не е спокоен, ставате по-предразположени към заболявания. С други думи, страдането от психични заболявания като депресия и тревожност може да доведе до появата на нежелани физически симптоми.
Продължавайте да четете, за да откриете как мислите се превръщат в болести.
Умът и тялото. Какво представлява този процес на трансформация?
Помислете за момент за периодите, когато сте се чувствали разтревожени. Сърцето започва да бие повече и по-бързо от нормалното, ръцете се разтреперват и започвате да се потите.
Всички тези симптоми се появяват, защото умът задейства физическа реакция в тялото. Така той сменя баланса точно като при започване на някакъв вид упражнения.
Съществува голяма разлика между подобен отговор и този при изпълнението на упражнения: в този случай не правите упражнения. Тялото няма изход за цялата тази допълнителната енергия, която е започнала да се произвежда. Така тя причинява огромно напрежение върху нервната система.
Вените и артериите, които снабдяват мускулите с кръв, не могат да се разширяват, но сърцето изпомпва много повече кръв.
Какво се случва след това?
Представете си оживена магистрала по време на пиков час, когато всичко работи както трябва. Но изведнъж става катастрофа и целият трафик трябва да бъде отклонен към много по-малък второкласен път. Без съмнение системата ще се срине.
Същото се случва и в тялото.
Сърцето изпомпва все повече, докато останалата част от тялото не е в състояние да поеме целия този трафик. Ако ситуацията възниква само за кратко време или не е твърде интензивна, задръстването няма да е толкова страшно.
Но ако това продължава дълго време или е много интензивно, може да доведе до големи щети.
Една от най-очевидните връзки ум-тяло е между когнитивната функция и силата на имунната система.
Когато умът не работи както трябва, нормално е за тялото да се включи. Това го прави уязвимо за всякакъв вид атака от външната страна.
В този смисъл, умът е като компютър, а имунната система е антивирусната програма. Ако компютърът се повреди, изключва антивирусната програма, като ви поставя в риск от Троянски кон, което означава голямо увреждане.
Освен това разбиването на защитните сили обикновено не се случва, когато сте стресирани. Случва се, когато това състояние изчезне.
Каква роля играе мозъкът?
Нека не забравяме, че зад всяка мисъл и идея съществува химическа връзка с биологичната система. Една основна област на проучване за това е хипоталамусът. Той играе много важна роля в регулирането на хормоните.
Този малък и интересен елемент от мозъка е изключително отзивчив към мислите, независимо дали под формата на спомени, тълкуване на настоящите стимули или в очакване на бъдещи събития.
Какво влияние оказва поведението?
Дотук говорихме само за това, как умът може да налага пряко влияние върху тялото, но не можем да пропуснем още един аспект, който е не по-малко важен, отнасящ се до поведението. Ето един пример:
Всички минаваме през етапи в живота, които не са особено щастливи или мотивиращи. В действителност, дори ако никога не сте имали клинична депресия, някои от нещата, които усещате в тези моменти, могат да бъдат подобни на тези, изпитвани от хората, които страдат от това заболяване, макар и може би не толкова интензивно или продължително.
В такива моменти можете да започнете да пренебрегвате някои аспекти на външния вид или личната грижа. Едно от първите неща, които обикновено биват засегнати, е хранителният режим.
Можете да се откажете от храни, които не ви харесват чак толкова, но пък обикновено са най-здравословните варианти, и вместо тях да посегнете към храни, които доставят повече удоволствие.
Защо се случва това? Това е въпрос на баланс. Чрез храната, която приемате, търсите удоволствието, което сте загубили в други аспекти на живота си.
За съжаление образът, който винаги се появява в телевизията и филмите – на момиче, което седи само на дивана, преяждайки със сладолед след раздяла, е действителен.
Това е вреден навик, който ще накара хипоталамуса да създаде усещане за благополучието, което сте загубили по някакъв начин. Поведенческият модел, който сте избрали, за да избегнете негативните емоции, се превръща в обратен ефект за здравето на тялото.
Но тази загуба на баланс не е единствената причина, поради която хората започват да пренебрегват диетата. Друг важен аспект е да се вземе под внимание тъгата и липсата на мотивация, които обикновено се появяват заедно с депресията.
Действия, които преди са изглеждали рутинни, сега отнемат значително повече усилия. Можете да опитате да опростите ежедневието – вместо да ходите до магазина след работа, поръчайте пица. Отнема по-малко усилия.
Обратната страна на монетата
Дотук говорихме предимно за това, как негативните мисли могат физически да ви отслабят, но има и обратната страна на монетата. Много изследвания са показали, че положителната умствена нагласа значително подобрява състоянието на хората, страдащи от болести.
Това може да е пряк резултат от вашата биохимия или ефекта на възобновяване на активностите, което също може да помогне за контролирането на болестта – като повече физическа активност и по-здравословна диета.
В заключение искаме да ви напомним да се грижите за психичното здраве колкото може повече, защото чрез това ще се погрижите за цялото тяло. Струва си, нали?
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Cohen, S., Murphy, M. L. M., & Prather, A. A. (2019). Ten Surprising Facts About Stressful Life Events and Disease Risk. Annual Review of Psychology, 70(1), 577–597. https://doi.org/10.1146/annurev-psych-010418-102857
- Eagleson, C., Hayes, S., Mathews, A., Perman, G., & Hirsch, C. R. (2016). The power of positive thinking: Pathological worry is reduced by thought replacement in Generalized Anxiety Disorder. Behaviour Research and Therapy, 78, 13–18. https://doi.org/10.1016/j.brat.2015.12.017
- Gustavon, D. E., Du Pont, A., Whisman, M. A., & Miyake, A. (2018). Evidence for Transdiagnostic Repetitive Negative Thinking and Its Association with Rumination, Worry, and Depression and Anxiety Symptoms: A Commonality Analysis. Collabra: Psychology, 4(1), 13. https://doi.org/10.1525/collabra.128
- Srivastava, R. A. K. (2018). Life-style-induced metabolic derangement and epigenetic changes promote diabetes and oxidative stress leading to NASH and atherosclerosis severity. Journal of Diabetes & Metabolic Disorders, 17(2), 381–391. https://doi.org/10.1007/s40200-018-0378-y
- Steptoe, A., Deaton, A., & Stone, A. A. (2015). Subjective wellbeing, health, and ageing. The Lancet, 385(9968), 640–648. https://doi.org/10.1016/s0140-6736(13)61489-0
