Как да контролирате неподчинението на децата

Неподчинението е нормално за децата на възраст между 2 и 6 години, както и по-късно през пубертета. В тези трудни за родителите периоди са необходими изслушване, любов, но и контрол, когато се налага

Неподчинението на децата бива изразявано по различен начин в зависимост от възрастта им. С времето настъпват много промени, повечето мотивирани от изграждането на характера им.

Има два класически етапа на неподчинението на децата – между 2 и 6 години и когато навлязат в пубертета. В тези етапи детето и тийнейджърът искат и отстояват и наложат своята воля.

Има и други периоди на неподчинение, когато например децата страдат от промени в заобикалящата ги среда, които се отразяват на връзката им с родителите.

Неподчинението като тип поведение се счита за нормално, така че не трябва да се тревожите много. Периодите на неподчинение са дори донякъде необходими, тъй като детето изгражда характера, личността и индивидуалността си.

Ето защо е важно да приемате и разбирате неподчинението на детето си, но трябва да знаете и как да реагирате правилно в такива ситуации. Предизвикателството пред вас като родител е да контролирате неподчинението по такъв начин, че да изградят характера си, без да се държат непристойно и лошо.

Стратегии за контролиране на неподчинението на децата

Може би сте чували, че по време на тези периоди трябва да ги учите на дисциплина с любов. Дори и малки, те осъзнават какво правят и какво сте ги помолили да направят. Трябва да съберете цялото си търпение, спокойствие и самоконтрол.

Освен това е важно да контролирате своето поведение с помощта на няколко стратегии като:

1.Създайте ясни правила и последствия

Ако детето ви знае семейните правила и последствията, ако не ги спазва, ще му бъде по-лесно да се чувства спокойно. Това не означава, че никога няма да ги престъпва, но е важно винаги да прилагате на практика последствията, така както сте ги създали.

2.Не „аплодирайте“ неприемливото поведение

Засилвате и подкрепяте неподчинението на децата, когато като родител приемате с усмивка лошото им поведение. Въпреки че за момента ви е много забавно, така се държите непостоянно пред детето си. В резултат на това постепенно губите уважението му.

3.Насърчавайте добрите прояви

Една от най-големите грешки на родителите е да обръщат по-голямо внимание на лошото поведение пред добрите прояви на детето. Като родител можете да влияете косвено върху лошото поведение като постоянно го коментирате и не обръщате внимание на добрите прояви на детето си.

Радвайте се на положителните действия на детето си, тъй като това е толкова важно, колкото и правенето на уместни забележки при грешките му.

4.Обичайте децата си силно и безусловно

Дори детето ви да греши отново и отново, то трябва да е сигурно, че може да разчита на любовта ви. Обяснете му, че сте ядосани заради начина, по който се държи. Поставете се на негово място, разберете го и го изслушайте. Избягвайте да му се карате и се опитвайте да запазите спокойствие.

Ако детето ви вече е в пубертета, не обръщайте много внимание на настроението му, просто му оставете негово собствено пространство.

5.Разберете дали вие самите не насърчавате неподчинението на децата

Много пъти неподчинението на децата може да се дължи на семейната среда и по-точно на незнанието ви като родител как да се справите с дадена ситуация. Раздялата или емоционалното дистанциране между мама и татко са една от най-често срещаните причини.

Ако между родителите съществува напрежение децата бързо улавят това и се опитват да отклонят вниманието си от него. Освен това предпочитанието ви към едно от децата ви пред другите провокира появата на неподчинение.

6.Предложете различни варианти

Предлагането на различни варианти помага на децата да реагират положително в отделните ситуации. Освен това насърчава развитието на способността им да вземат решения по-късно в живота си.

Предлагането на различни варианти на детето може да включва и воденето на преговори. Например позволете му да гледа телевизия до определено време, ако вече си е написало домашните.

7.Говорете уверено

Увереното говорене е много по-ефикасно от грубия език. Това не означава, че държейки се мило и културно насърчавате лошите прояви на детето си. Не се фокусирайте върху това, което детето ви не трябва да прави.

Когато се обръщате към детето си му обяснете какво може да направи. Например кажете: “Можеш да си играеш с колелото на терасата ” вместо: “Не си играй с колелото в къщи ”. Както и: “Можеш да свириш на китара в мазето ” вместо: “Не свири на китара в стаята си ”.

Тема за размисъл

Няма дете, родено с наръчник за възпитанието си, затова много родители не са подготвени за тази задача. Не можем да ограничим „властта си“ като родители, без да се тревожим за това, което преживяват децата ни.

Всяко дете е уникално и специално. И реакцията му в дадена ситуация ще зависи до голяма степен от това, което вижда в дома си, докато расте.