Понякога да се изгубиш е най-добрият начин да се преоткриеш
Нормално е за ума от време на време да „скита“, за да организира идеите и мислите и да избяга от реалността, която го заобикаля, за известно време, за да стане по-силен. Понякога най-добрият начин да се преоткриеш е като се изгубиш. Това означава да се освободиш от определени връзки, задушаващи обстоятелства и натоварващи ангажименти, които те подлагат на стрес и те изпълват с тревога.
Да се изгубиш не е синоним да се отклониш от житейския си път. Изобщо не означава това. Става дума за преоткриване на самия себе си, тъй като в един момент сте загубили връзката с вътрешния си свят. Спрели сте да се грижите за себе си.
Според една интересна статия, публикувана в списание Psychology Today мозъкът се нуждае от редовни „мозъчни ваканции“.
Това е интересна концепция, която е желателно всеки един от нас да прилага по-често.
Правилата са лесни: направете крачка назад от всичко около вас, за да получите възможността да откривате нови неща. Това ще ви помогне да влезете в стимулиращи сценарии, в които можете да узнаете повече за себе си и кои всъщност сте вие.
Осмелявате ли се да го направите?
Куражът да се изгубиш, за да се преоткриеш
Има хора, които никога „не се губят“. Нито веднъж в живота си не са го правили. Вярвате или не, това не е здравословно и не обогатява опита на човека. Жизненият цикъл никога не бива да бъде права линия, която води директно към ясна и удовлетворяваща цел.
Хората имат тази предразположеност да следват пътища, да тръгват по техните разклонения, да скитат по пътеки и дори да вървят по грешки пътища. Възможно е да попаднете и в лабиринт, който накрая да ви донесе щастие, баланс и удовлетворение.
Нормално е да се губите от време на време, за да се преоткривате или за да обогатявате познанията си за самия себе си.
Всичко това е един ценен урок. Не бива да се страхувате от промяната, тъй като понякога тя може да отваря нови врати, отвеждащи ви до вашата лична завършеност.
Повече зрялост, повече умиротворение.
Прочетете и: Истинската сила се измерва със смелостта
Когато настоящата ситуация те отдалечава от идентичността ти
Всички ние съзнаваме ясно кои са нашите ценности, кои са границите, които не преминаваме, кои са принципите и целите ни.
Понякога всички тези неща започват да избледняват, подобно на камъните на плажа, които потъват в пясъка по време на морска буря.
- След като се случи това, е много трудно да разберете кой всъщност сте. Същото може да се случи със самочувствието и индивидуалността.
- Вашата работа, семейство и отношения с другите хора понякога създават определени типове изнудване, натоварване и пряка или непряка манипулация. Така бавно започвате да губите своята идентичност.
- Когато осъзнаете този вътрешен дисонанс между това, което сте били, и това, което сте сега, това е начин да отворите очите си и да разберете, че тези две ситуации могат да бъдат много сериозни.
Нито един от нас няма силата да трансформира нещата на мига. Всеки има своите задължения в живота, цели, които иска да изпълни, и хора, за които да се грижи.
Ключът към успеха е в баланса и разбирането на всичко, което правите, което харесвате и което ви кара да се чувствате добре.
Да се изгубиш, за да се „откъснеш“ и да анализираш
Трябва да имате едно на ум. Хората, които са подложени от дълго време на стрес, страдат от повишено ниво на тревожност. Накрая те губят представа за живота си и попадат в лапите на външното напрежение, което може да ги изведе до изпитването на следния феномен:
- Мозъкът не може да издържи на високото ниво на стреса. Въздействието на кортизола и невротрансмитери като адреналина, провокират „пропуски“ в паметта и дори „изключвания“ на определени момент от реалността.
- Пример – качвате се в автобуса на път за работа и изведнъж се замисляте какво всъщност правите там. Този ефект може да продължи над минути и дори часове. Преди да се разтревожите ще подчертаем, че по този начин мозъкът намира желаното спокойствие.
- Вашият мозък, често пренатоварван, ви кани да забавите малко темпото и да се „изключите“.
Преди обаче мозъкът ви да започне да трие част от паметта и да създава „пропуски“, желателно е да предприемете адекватни стъпки – да осигурявате спокойно темпо на работа чрез повече съзнателност и превантивни мерки.
Вижте още: 30 храни за борба с безпокойството
Как да се „изключите“ по здравословен начин
Не означава непременно, че трябва да отворите портфейла си и да си купите билет за място, което е далеч от там, където живеете. Не е необходимо и да бягате от хората, които обичайно са край вас. Не затваряйте врати, които няма да сте способни да отворите втори път.
- Да се изгубиш, за да преоткриеш себе си, изисква адекватна подготовка. Тук не става дума за бягство, а за елементарно дистанциране с цел лекуване. Нормално е да се снабдите с билет за връщане, когато сте готови да се върнете към обичайното си ежедневие.
- Хората, които искат да се „изгубят“, трябва да знаят какво правят и от какво се нуждаят. „Искам да прекарам уикенд насаме, да се отпусна, да помисля и да взема решения“.
- Всеки един край вас ще разбере тази потребност. А тези, които не го направят, – е, проблемът си е техен! Това означава да се поставите на преден план. Приоритетът сте самите вие. Трябва да имате специално време за „себе си“, за онази част от вас, която сте изоставили, поставили сте встрани или дори сте забравили.
Изгубете се, за да станете по-силни и за да поемете юздите на живота в ръцете си в името на стабилността и усещането за сигурност.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Abercrombie, H. C., Jahn, A. L., Davidson, R. J., Kern, S., Kirschbaum, C., & Halverson, J. (2011). Cortisol’s effects on hippocampal activation in depressed patients are related to alterations in memory formation. Journal of Psychiatric Research, 45(1), 15–23. https://doi.org/10.1016/j.jpsychires.2010.10.005
- Neff, K. D. (2011). Self-Compassion, Self-Esteem, and Well-Being. Social and Personality Psychology Compass, 5(1), 1–12. https://doi.org/10.1111/j.1751-9004.2010.00330.x
- Vedhara, K., Hyde, J., Gilchrist, I. ., Tytherleigh, M., & Plummer, S. (2000). Acute stress, memory, attention and cortisol. Psychoneuroendocrinology, 25(6), 535–549. https://doi.org/10.1016/s0306-4530(00)00008-1
- Wolf, O. T. (2009). Stress and memory in humans: Twelve years of progress? Brain Research, 1293, 142–154. https://doi.org/10.1016/j.brainres.2009.04.013