Постоянно чувствате вина и сте в лошо настроение
Когато постоянно чувствате вина за неща, за които не сте отговорни, това трябва да ви накара да заподозрете, че е налице проблем. Важно е да започнете лечение на мига, за да избегнете допълнително влошаване.
Понякога едно гласче вътре в нас внезапно проговаря и ни изпълва с чувство за вина. Казва ни, че правим всичко по неправилния начин, че нищо не си струва и, независимо колко усилия полагаме, нищо няма да излезе.
Това е моментът, в който пациенти, страдащи от дистимия, усещат хроничен дискомфорт и биват връхлитани от лошо настроение, загубвайки интерес към всичко наоколо. Те отвръщат на околния свят с апатия и негативизъм спрямо абсолютно всичко.
Дотук описахме все симптоми, които са характерни за тип депресия, която в самото начало може да бъде лека или дори средна. Проблемът е, че ако остане нелекувано, това състояние се влошава.
Нека сега да обърнем по-сериозно внимание на тези 2 популярни симптома.
В зависимост от това как повлияват живота на човека и до колко успява той да контролира чувството за вина и лошото настроение, може да става дума или за труден период в житейския път, или за депресия.
Когато чувствате вина и сте постоянното в лошо настроение
Когато у дома нещо се нацапа и не го изчистите възможно най-бързо, започвате да изпитвате вина. Дори когато изядете нещо в повече или пък проведете разговор с човек, за което след това съжалявате, отново ви завладява онова лошо чувство… чувствате вина.
Когато се погледнете в огледалото, виждате само провал.
Всички тези чувства взети заедно, съдържащи негативни емоции ден след ден, в продължение на няколко месеца, са недвусмислен признак, че нещо вътре във вас не е наред.
Нито един човек не може да живее в сянката на вината, като постоянно надвиснал над главата нож.
Още едно време Фройд е казал, че „прекомерното чувство за вина и самообвиняването са ключът към разбирането на депресията“. С помощта на магнитен резонанс учените са успели да открият, че тази емоция се заражда в мозъка.
Вината и самообвиняването са „удар“ върху мозъка
Изследването, което разглежда влиянието на чувството за вина върху мозъка, е публикувано в списание General Psychiatry. То казва следното:
- Мозъчната структура, която отговоря за способността за рационализиране и справяне с чувството за вина, е предният темпорален лоб. Тази част от мозъка е свързана със социалното поведение и позволява на човека да гледа на нещата в живота обективно.
- При хората, които страдат от депресивни разстройства, тази зона не функционира, а това води до прекомерно активиране на субгенуалния префортален кортекс.
- По този начин човекът е неспособен да гледа на другите около себе си като на отговорни за това, което правят (ако някой ги нарани, ядоса ги или ги измами): той приема всичко лично, обяснява си го със собственото си поведение.
Човек се озовава в реалност, която е ясно визуализирана в мозъка.
Според експерти, ако това състояние остане нелекувано, то може дори да провокира известна доза агресивност, забележимо понижаване на самочувствието, а в най-лошите случаи – усещането, че всичко излиза извън контрол и че да се живее, не си струва.
Усещането е изключително болезнено.
Лошите настроения като ежедневен спътник
Лошото настроение и усещането сякаш реалността е загубила своя естествен блясък са характерен симптом на дистимията.
- Апатия, липса на енергия, проблеми със съня, засилване или отслабване на апетита, изпадане в периоди, в които човек има нужда да избяга от хората или пък да бъде разбран – всичко това са симптоми на този тип депресия. Тя до известна степен може да бъде генетично предопределена.
Най-сложната част от скритата депресия е, че е възможно в продължение на години да живее с усещането за дисфункционалност. Отивате на работа, грижите се за дома и семейството си, но всичко това ви се струва безразлично. Ясно усещате, че не изпитвате щастие.
С всеки изминал ден ви е по-трудно и по-трудно да се събуждате…
В момента, в който усетите, че тази сянка е надвиснала над вас, трябва да потърсите специализирана помощ. Не е нормално ежедневието ви да е изпълнено с лошо настроение и чувство за вина. Трябва да се изправите срещу проблема лице в лице.
Чувствате вина – стратегии за справяне ден след ден
За да се справите с депресията и за да спрете да чувствате вина, категорично се нуждаете от лечение, терапия, сила на волята и подкрепа от хората, които ви обичат.
Това означава, че всеки един от вас трябва да открие онази стратегия, която работи при него. Всеки човек е уникален и няма 2 идентични типа депресия.
При всички положения е добра идея да приложите тези простички препоръки в ежедневния си живот.
- Движете се, тренирайте, бъдете на слънце. Това означава, че трябва да излизате извън дома си, да се заобикаляте с „живот“, да движите своето тяло и да го използвате, за да провокирате и създава удивителни промени в мозъка.
- Спрете това негативно блуждаете на мозъка. Трябва да сложите край на менталния шум, край на „Не мога“, „Виновен съм“.
- Вашите негативни мисли не са реални. Те са продукт на възприятия, а последните невинаги са истинни.
- Визуализирайте промяната всеки ден. Вижте как животът може бъде изпълнен с по-добро настроение, повече баланс и вътрешен мир.
Борете се, за да изпълните своята мечта.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- World Health Organization. (2012). Depression, A Hidden Burden. Fact Sheet N°369.
- Echeburúa, E., de Corral, P., & Amor, P. J. (2001). Estrategias de Afrontamiento ante los sentimientos de culpa. Análisis y Modificación de Conducta.
- Echeverría, R. (2011). Emociones y Estados de Ánimo. In Ontología del Lenguaje.
- Ministerio de Salud, C. (2013). Depresion. Journal of Chemical Information and Modeling. https://doi.org/10.1017/CBO9781107415324.004
-
Green, S., Ralph, M. A. L., Moll, J., Deakin, J. F., & Zahn, R. (2012). Guilt-selective functional disconnection of anterior temporal and subgenual cortices in major depressive disorder. Archives of General Psychiatry, 69(10), 1014-1021.